Sandanski1.com

ВИДЕО. За бъдещия Клуб ЛИК в град Сандански ВИДЕО. За бъдещия Клуб ЛИК в град Сандански

Реставрация на православен храм ВИДЕО. Реставрация на православен храм "Свети Георги", град Сандански

ОФК Вихрен - град Сандански, организира футболен турнир за деца от пет възрастови групи ОФК "Вихрен" - град Сандански, организира футболен турнир за деца от пет възрастови групи

Първият учебен ден и разни други неща (есе на Лени Ханджийска) Първият учебен ден и разни други неща (есе на Лени Ханджийска)

17 Sep 2018 :: Sandanski1.com

Нека днес – на първия учебен ден, подарим на децата си по една книжка, да им обясним колко красив и прекрасен е езикът ни и да започнем да ги учим да го използват правилно. А на неграмотните – нека им подарим по един речник

Първият учебен ден и разни други неща (есе на Лени Ханджийска)

1. Изучавала Маркетинг със спец. "Рекламен мениджмънт" в/във University of National and World Economy (UNWE/УНСС)
2. Изучавала Journalism в/във Uniwersytet im. Adama Mickiewicza w Poznaniu
3. Изучавала Журналистика в/във Sofia University


...

Честит първи учебен ден! За някои е съвсем първи, за някои е поредният. Някои са щастливи, а някои развълнувани, някои ронят крокодилски сълзи и не искат да се връщат в образователните институции. Кофти ми е за последните.

Искаше ми се този пост да бъде изпълнен с красиви думи за това колко е прекрасен пътят на знанието, колко прекрасно е да се учи. Така е – прекрасно е наистина. Знанието и любознателността, стремежът към развитие и усъвършенстване – дават ни крила, сила, самочувствие. Придават смисъл на живота ни и ни помагат да постигаме по-лесно целите си. Но след 17 години, прекарани в учене, съм достигнала до следния извод – институциите не са най-важното. Добре, де, училището е важно. Но точно толкова важно е какво се случва извън него.

Постоянно виждам родители, които си мислят, че учителите са длъжни да възпитат децата им. Учителите имат задължението да им придадат знания и част от житейския си опит, за да станат децата ви смислени възрастни. Учителят, обаче, далеч не е длъжен да научи детето, че не се крещи, не се блъска, не се обижда, че трябва да се казват вълшебните думички, че не трябва да се лъже и т.н. Това е работа на родителя. Като цяло мнението ми е, че ако първите 7 липсват – то следващите 12 в училище, няма да имат голям смисъл.

Нито училището, нито университетът могат да дадат на някого нещо, ако той не иска да го вземе. Пожелавам на всички учащи се да осъзнаят това. Пожелавам на всички да бъдат учащи се, защото все пак човек се учи, докато е жив. Ние никога няма да знаем и можем всичко, така че нека след летните отпуски, дългите лежерни нощи и дни – да започнем и ние с учениците от днес, 17-и септември, да учим. Всеки ден по нещо малко и ново – дума на чужд език, например.

Днес символично си отбелязвам Деня на знанието, но днес също е и Вяра, Надежда и Любов, ще се опитам да слея всичко в едно.

Любов: Любовта е огромна част от живота ни, да. Всичко е любов. Днес, обаче, искам да си поговорим за любовта към езика. Мисля, че всяко дете, от ранна детска възраст, трябва да бъде научено да изпитва тази любов. С песнички, стихотворения, приказки. За да може след време да се научи да използва езика си правилно.

А любовта върви и ръка за ръка с уважението. Да уважаваме езика си и да се научим поне да пишем правилно. Запетаи, пълен и кратък член, малки и големи букви – не е ядрена физика все пак. И колкото и да учим чужди езици, да не забравяме своя. В последно време буквално издивявам, защото забелязвам тенденция да се вкарват правила от английския в българския език. Все повече хора пишат дните от седмицата и месеците с главни букви.

Хора, защооооо?

И също – български, испански английски и т.н… – тези думички също се пишат с малка буква. Невежеството и неграмотността са страшни, според мен, проблеми, породени от липсата на любов към езика. Той вече се приема само като средство за общуване. А не е така…не е така.

Неграмотността вече се счита за нещо нормално, а не е така. Наблюдавам толкова много медии – предимно онлайн – с неграмотно написани публикации.

Казвам публикации, защото аз такова нещо не бих нарекла статия. Тези „медии“ продават таблоидни новини на килограм, хората ги четат (за съжаление), обсъждат ги, помагат на тези „медии“ да се развиват, а хората, които се изживяват като журналисти, придобиват едно огромно самочувствие, дори стават арогантни.

Заливането на онлайн пространството с безсмислена информация, без никаква стойност, поднесена безвкусно, слабо и безинтересно, пълна с правописни грешки, липсващи запетаи и безсмислено поставени такива, е следствие от липсата на любов към езика. Това води до едно масово оглупяване, масово невежество, а и до масово примиряване – защото със сигурност има такива, които мислят също като мен, но се примиряват. Това е, което ни се предлага, това ще се „консумира“.

Та, нека днес – на първия учебен ден, подарим на децата си по една книжка, да им обясним колко красив и прекрасен е езикът ни и да започнем да ги учим да го използват правилно. А на неграмотните – нека им подарим по един речник.

Надежда:
Ех, да. Надеждата крепи човека. Не съм изгубила надежда, че нещата отиват към по-добро. И не през терминал 2 или 1. Надеждата може да се види в очите на всяко дете, което днес за първи път прекрачва училищния праг. В очите на всеки млад учител, за който днес също е най-първият от първите учебни дни.

Надеждата може да се види в книгите, които млади български автори издават през последните години; в звънливите гласчета, които ще поздравят на микрофон съучениците си за първия учебен ден; в грамотите и медалите, които украсяват безброй училищни стени. Надежда има – вижте я. И нека я превърнем в действие.

Вяра: Тези неща нарочно не ги написах при Надеждата. Защото вярвам…или поне ми се иска да вярвам, че в бъдеще много неща ще бъдат много различни. Вярвам, че ще се опомним и ще възпитаваме бъдещите поколения да обичат знанието, науката, езика си. Вярвам, че в телевизионните формати няма да се показват празноглави хора, без морал, без култура, без елементарни знания, а ще се показват хора за пример и подражание. Вярвам, че ще спрем да правим глупави хора известни.

Вярвам, че ще започнем да се трудим в името на щастието и успеха си и хората ще спрат да се опитват да изкарват „бързи и лесни пари“. Вярвам, че премахвайки неграмотността – ще премахнем невежеството; че премахвайки невежеството – ще премахнем глупостта, арогантността, пошлостта, вулгарността. Вярвам.

Ученици, въпреки че пътят на знанието никак не е лек, си заслужава. Всяко дете, което днес се учи, чете и се развива, някой ден ще се превърне в смислен възрастен, който знае как да живее живота си, разсъждава, изпълнява целите си и постига мечтите си.

Хората са различни и няма как всеки да е Нобелов лауреат. Но колкото повече учите, толкова повече ще осъзнавате какво ви харесва, какво обичате да правите и как може да бъдете полезен на другите. Тогава ще откриете перфектните за вас работа и сфера на развитие и ще живеете живота си така, както искате. А до тогава – учете.

Родители, както вече пожелах – осъзнайте, че учителят не е длъжен да възпитава децата ви!

Възпитавайте ги, обръщайте им достатъчно внимание, обичайте ги силно, вярвайте в тях и ги подкрепяйте. Помогнете им да поставят основите на живота си чрез образованието и никога не ги насилвайте да учат или правят нещо, което не искат. Ако синът ви иска да свири на китара – не го карайте да става програмист; ако дъщеря ви обожава химията – не я карайте да става балерина…

Болните амбиции на родителя могат да осакатят едно дете, да го отдалечат от щастието и мечтите му. Когато обичате децата си такива, каквито са и им давате това, от което имат нужда – те ще бъдат щастливи. Някои са невежи и неграмотни именно заради начина, по който са били възпитавани и отглеждани преди да започнат да ходят на училище.

Учители, не забравяйте мисията си – колкото и трудна да е тя. Вашата професия е една от най-благородните, но за съжаление и една от най-неблагодарните. Неуважение от ученици и родители, ниско заплащане, подигравателни подмятания от сорта на „даскалите нищо не правят, по цяло лято лежат“. Малцина осъзнават, че учителската работа никога не свършва. Дълго след последният за деня звънец, учителят продължава да работи. Започва нов цикъл през 4 години, отглежда безброй деца през дългия си път в училище. Учителят обича учениците, учи ги на житейски уроци, помага им, техен приятел е – изслушва ги и ги разбира. Учителят никога не забравя учениците си – колкото и отдавна да са завършили те. Не забравяйте защо избрахте тази професия и защо тя е избрала вас.

Честит първи учебен ден на всички!

Ето и малък подарък от мен, „направен“ за любимата ми учителка (мама) и нейните първокласници!


Поздравления, дете прекрасно!

Ти си вече първи клас!

Пусни ръчичката на мама – няма страшно,

влизай смело в час!

Ще започнем с ченгелчета, с чертички,

после бавничко ще свържем буквичките в срички.

Числата ще научим неусетно,

всичко с лекота ще можем да пресметнем.

Но училището не е само учене, нали?

Тук ще има място за игри!

Ще рисуваме, ще пеем,

ще срещнем и приятелите най-добри!

Магически истории ще разказваме,

а накрая – ще можете да ги четете и сами!

И думичките най-вълшебни няма да забравяме –

ако обичаш, моля, съжалявам и прости.

Ах, колко е прекрасно!

Първият учебен ден, на първия вълшебен клас,

пусни ръчичката на мама –

чакам те за първия учебен час!


Avis Rara

(Лени Ханджийска)

ОРИГИНАЛЪТ в личния блог на Лени

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041