Sandanski1.com

Общественият съвет по спорт има днес среща с кмета Атанас Стоянов и председателя на ПК по спорт при ОбС Кирил Ханджийски

Πoвeчe пapи в Eвpoпa тeĸaт oт Изтoĸ нa Зaпaд, a нe oбpaтнo Πoвeчe пapи в Eвpoпa тeĸaт oт Изтoĸ нa Зaпaд, a нe oбpaтнo. Koxeзиoннaтa пoлитиĸa нa EC нe e блaгoтвopитeлнocт

Имоти в Сандански купуват основно българи. Цел - за собствено ползване. Цените и пазарът стагнират Имоти в Сандански купуват основно българи. Цел - за собствено ползване. Цените и пазарът стагнират

Гражданите вече ще могат да съдят държавата за незаконни наредби Гражданите вече ще могат да съдят държавата за незаконни наредби

25 Nov 2019 :: Sandanski1.com

Остава обаче открит въпросът за търсенето на отговорност от конкретния виновник

Народното събрание направи първа крачка, с която да дисциплинира администрацията, за да не пише незаконни наредби. Сега е време да направи така, че и всеки прегрешил служител да си носи отговорността лично.

Всеки гражданин или фирма, които са пострадали от действието на обявени от съд за незаконосъобразни подзаконови актове - правилници, наредби, инструкции, вече ще могат да съдят държавата и да искат обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Това ще означава например, че ако строителен предприемач е загубил или пропуснал пари заради калпава наредба, той може да търси обезщетение. Подобно право трябва да имат и граждани и фирми, които са били принудени от незаконна наредба или правилник да извършат някакви ремонти, да купуват някаква апаратура, за да влязат в някакви нови изисквания.

В закона изрично е записано, че "държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице".

Възможността за съдебно търсене на обезщетение се отнася и за нормативни актове на общините. Промяна в закона уточнява, че „държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица...".

При всички положения обаче трябва да се мине през съд, който ще прецени конкретно има ли наистина увреждане, така и какво да бъде съответното обезщетение.

"Лекс" припомня, че преди 3 години (с тълкувателно решение от 27 юни 2016 г.) ВАС прие, че „вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл.1, ал.1 ЗОДОВ“.

Още тогава огромен брой от върховните съдии са изразили несъгласието си с това виждане на мнозинството, а сега самият ВАС застъпва обратната позиция на тази, която прие през 2016 г.

На практика обаче със сегашните промени се слага край на тези тълкувания и спорове поне що се отнася до възможността на гражданите и фирмите да искат обезщетения за увреждане от незаконни наредби и правилници.

Съществува опасността сега да се стигне до различни тълкувания за кои точно наредби ще става дума, какво точно ще се има предвид под увреждане и т.н.

Медията разказва и че по време на обсъждането на промените Крум Зарков от БСП е изразил голямото си задоволство, че Народното събрание е сложило край на действието на тълкувателното решение на ВАС.

„Възможността да се търсят обезщетения по ЗОДОВ ще доведе до самодисциплиниране на администрацията. Нека да знаят, че оттук нататък ще носят отговорност за своите действия. Използвам случая да насърча институциите да търсят с регресни искове отговорност от тези служители, заради които плаща държавата“, заявява от парламентарната трибуна Зарков. Именно той е инициатор на законовата промяна, а конкретното предложение е направено от Хамид Хамид от ДПС.

"Открит стои въпросът за персоналната отговорност на чиновника. Тя не е уредена и мисля, че това е голямата отговорност на Народното събрание да уреди този тежък въпрос. Аз не знам за случай, в който държавата и общините да са тръгнали да търсят отговорност от безхаберния чиновник, който е нанесъл вреди с действията си", коментира Хамид.

Той и Зарков обещаха да работят и за подобна промяна в ЗОДОВ. На практика законът и сега предвижда възможност при дело за обезщетение, спечелено от гражданин, после съответната осъдена институция да си търси парите от конкретно виновните лица, но досега подобен случай не е известен. Всички обезщетения се плащат от бюджета, т.е. от българския данъкоплатец.

С промяна в ЗОДОВ бе предвидена възможност за търсене на обезщетение за вреди, причинени и от "достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз".

Досега имаше спорове дали тези искове да са по закона за отговорността или по закона за задълженията и договорите. Преимуществено се приемаше, че те трябва да са по ЗЗД, по който обаче се внася предварително държавна такса от 4 на сто от исканата като обезщетение сума. По ЗОДОВ обаче се праща проста такса в минимален размер, което означава, че тази промяна е в полза на гражданите и фирмите. В същото време обаче е възможно да има много спорове и тълкувания по отношение на това кое е съществено нарушение на правото на ЕС например.

Покрай ЗОДОВ е направена и поправка и на закона за административните нарушения и наказания - за разноските по делата. Занапред по дела за глоби, спечелени от граждани или фирми, ще им се присъждат и направените от тях разноски.

Така за глоба от 100 лв. няма да им се налага да плащат по 300 лв. разноски, които съдът не може да им присъди и да накара съответната институция да им ги плати.

Съществува и мнението обаче, че тук може да има и проблем, защото ако гражданин или фирма обжалва глоба, но искът бъде отхвърлен, тогава именно те ще плащат разноските.

Публикация на вестник СЕГА

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041