Sandanski1.com

В Археологически музей се състоя първата среща на клуб „Приятели на историята“ В Археологически музей се състоя първата среща на клуб „Приятели на историята“

I OU Св. Климент Охридски - град Сандански, приключва изпълнението на проект за 1 млн. лв. I OU "Св. Климент Охридски" - град Сандански, приключва изпълнението на проект за 1 млн. лв.

20 години Прицърковно училище 20 години Прицърковно училище "Свети благоверен Цар Петър Български", при храм "Свети Георги", град Сандански. Концерт-спектакъл

50 на сто от българите са против еврото, доверяват се на лева. 60% - стабилен еПоловината българи са против въвеждане на еврото, доверяват се на лева, 60% намират националната валута за стабилна

28 Jan 2020 :: Sandanski1.com

Мнозинството от българите не подкрепят влизането на България в Еврозоната и са склонни да повдигнат въпроса на референдум

Това сочи социологическо изследване, поръчано от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и проведено от "Тренд" по метода на прякото полустандартизирано интервю.

Според него над половината – 54% от запитаните желаят и биха участвали в провеждането на референдум, относно премахването на българския лев като национална валута, като поне половината от запитаните са сигурни, че няма да подкрепят еврото. Едва 19% одобряват курса на правителството към ERM II и единната валута.

Само 20% от запитаните са на мнение, че референдум не е нужен за подобно ключово историческо решение.

"От данните виждаме, че българите се страхуват от някаква версия на гръцки сценарий за България, при влизане в еврозоната", отбелязва Георги Вулджев, главен икономист в ЕКИП.

"Рисковете пред България са значително повече от евентуалните ползи, с оглед на дълбоките икономически недъзи, от които Еврозоната продължава да страда и които в момента причиняват стагнация на икономическото ѝ развитие" допълва още той.

50% от българите са против приемането на еврото, само 19% са за.

Половината българи са против това България да въведе еврото като официална валута вместо лева, 19% са за такава промяна, а останалите 31% не знаят или не могат да преценят. Очаквано най-силната подкрепа за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата съпротива при пенсионерите с 64%. Учащите се отличават и с най-голям процент отговори не знам и не мога да преценя - 61%.

Интересна е ситуацията с партийното разпределение на вижданията. Мнозинство от избирателите на основните партии са против въвеждането на еврото. Против еврото са 39% от избирателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от избирателите на БСП (спрямо 8% за).

При тези данни, показващи изключително силната негативна позиция на избирателите от всички основни политически сили, остава неясен отговорът на въпроса – защо изброените партии до една продължават безпрекусловно да подкрепят смяната на лева с евро, обратно на вижданията на собствения си електорат.

Можем да спекулираме, че една причина за отбягването на референдум за еврозоната и държането на дебата ограничен, е нежеланието на партийните елити да се срещнат с мнението на гласуващите българи, особено тези, които подкрепят собствените си партии. Дори сериозните проценти на незнаещи и неможещи да преценят, трябва да покаже, че допълнителен дебат по темата е повече от нужен.

Най-популярната причина за подкрепа на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз (ЕС) да имат една валута. Такова мнение е изказано от 32% от искащите смяна на лева с евро.

Втората най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е усещането, че подобна стъпка към интеграция ще ни направи пълноправни членове на ЕС и ще ни движи напред.

Кристалина Георгиева: България може да влезе в еврозоната през 2023 г.

Всъщност това са и двата най-използвани реторични похвата за промотиране на еврозоната в страните от периферията като България. Първият е по-популярен сред учащите се и работещите с по-високи доходи (най-често пътуващи и банкиращи с чужбина), докато вторият сред по-възрастните и жителите на малки населени места.

Скептицизмът към еврото идва от друга посока – основно свързана с поскъпване на живота и стопанска несигурност. Най-посочваната причина за нежелание да се въведе еврото като парична единица на България е, че всичко ще поскъпне, а доходите няма да се повишат. Такъв отговор са дали 35% от противниците на еврото у нас.

Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще станем по-бедни. Всъщност когато бъдат събрани всички отговори, изразяващи стопанска несигурност и опасения за намаляване на благоденствието, процентите надминават 50. Подобни настроения могат да се интерпретират през призмата на спомена за валутна нестабилност от времето на хиперинфлацията през 1997 г. и на второ място от наблюденията на притеснителните процеси в самата еврозона след началото на дълговата криза през 2009 г., особено в съседна Гърция.

60% от българите смятат, че левът и еврото са стабилни валути

Над половината българи вярват, че еврото и левът са стабилни валутни системи – 60% и 59% съответно. Недоверието към двете е ниско, 14% за лева във валутен борд и 10% за еврото, и в двата случая съсредоточено при по-възрастните респонденти, особено тези над 70-годишна възраст.

Това съответствие при броя, доверяващи се на двете валутни системи, може да бъде обяснено с връзката между валутния борд на българския лев, който според чл. 28 от Закона за БНБ използва германската марка като фиксинг, с еврото като наследник на германската валута.

От друга страна, еврото може да разчита на престижа, с който все още българската общественост натоварва европейските институции, в това число и Европейската централна банка (ЕЦБ), въпреки дълговата криза в еврозоната от 2009 г. и фалитите, и други проблеми с много банки в еврозоната и банковия съюз. Вероятно фактът, че населението в страните от еврозоната има по-високи доходи, определя виждането на българските граждани, че еврото е стабилна валута.

С други думи, хората смесват богатството със стабилността и устойчивостта на еврозоната. На практика обаче от присъединяването на повечето страни в еврозоната доходът на глава от населението не нараства, а намалява (например Гърция, Италия, Кипър, Португалия).

В същото време валутният борд осигурява на лева стабилност повече от 23 години, което рязко контрастира с неговата волатилност от кризата през 1997 г. и е в основата на стабилния икономически растеж, наблюдаван в последните две десетилетия.

Българите не намират собствената си валута за по-нестабилна от еврото. Като цяло българите не намират еврото за по-сигурно от лева.

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041