Sandanski1.com

Резултатите по математика на седмокласниците са тревожно ниски Резултатите по математика на седмокласниците са тревожно ниски

Ранното пенсиониране на учителите нанася вреда

Панически атаки произтичащи от коронавирусната инфекция. Из опита на психолог Теодора Панчева, Сандански Панически атаки произтичащи от коронавирусната инфекция. Из опита на психолог Теодора Панчева, Сандански

50 на сто от българите са против еврото, доверяват се на лева. 60% - стабилен еПоловината българи са против въвеждане на еврото, доверяват се на лева, 60% намират националната валута за стабилна

28 Jan 2020 :: Sandanski1.com

Мнозинството от българите не подкрепят влизането на България в Еврозоната и са склонни да повдигнат въпроса на референдум

Това сочи социологическо изследване, поръчано от Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) и проведено от "Тренд" по метода на прякото полустандартизирано интервю.

Според него над половината – 54% от запитаните желаят и биха участвали в провеждането на референдум, относно премахването на българския лев като национална валута, като поне половината от запитаните са сигурни, че няма да подкрепят еврото. Едва 19% одобряват курса на правителството към ERM II и единната валута.

Само 20% от запитаните са на мнение, че референдум не е нужен за подобно ключово историческо решение.

"От данните виждаме, че българите се страхуват от някаква версия на гръцки сценарий за България, при влизане в еврозоната", отбелязва Георги Вулджев, главен икономист в ЕКИП.

"Рисковете пред България са значително повече от евентуалните ползи, с оглед на дълбоките икономически недъзи, от които Еврозоната продължава да страда и които в момента причиняват стагнация на икономическото ѝ развитие" допълва още той.

50% от българите са против приемането на еврото, само 19% са за.

Половината българи са против това България да въведе еврото като официална валута вместо лева, 19% са за такава промяна, а останалите 31% не знаят или не могат да преценят. Очаквано най-силната подкрепа за еврото е при учащите се с 32%, а най-голямата съпротива при пенсионерите с 64%. Учащите се отличават и с най-голям процент отговори не знам и не мога да преценя - 61%.

Интересна е ситуацията с партийното разпределение на вижданията. Мнозинство от избирателите на основните партии са против въвеждането на еврото. Против еврото са 39% от избирателите на ГЕРБ (спрямо 36% за) и цели 70% от избирателите на БСП (спрямо 8% за).

При тези данни, показващи изключително силната негативна позиция на избирателите от всички основни политически сили, остава неясен отговорът на въпроса – защо изброените партии до една продължават безпрекусловно да подкрепят смяната на лева с евро, обратно на вижданията на собствения си електорат.

Можем да спекулираме, че една причина за отбягването на референдум за еврозоната и държането на дебата ограничен, е нежеланието на партийните елити да се срещнат с мнението на гласуващите българи, особено тези, които подкрепят собствените си партии. Дори сериозните проценти на незнаещи и неможещи да преценят, трябва да покаже, че допълнителен дебат по темата е повече от нужен.

Най-популярната причина за подкрепа на еврото е удобството на това страните в Европейския съюз (ЕС) да имат една валута. Такова мнение е изказано от 32% от искащите смяна на лева с евро.

Втората най-популярна причина за предпочитане на еврозоната с 21% е усещането, че подобна стъпка към интеграция ще ни направи пълноправни членове на ЕС и ще ни движи напред.

Кристалина Георгиева: България може да влезе в еврозоната през 2023 г.

Всъщност това са и двата най-използвани реторични похвата за промотиране на еврозоната в страните от периферията като България. Първият е по-популярен сред учащите се и работещите с по-високи доходи (най-често пътуващи и банкиращи с чужбина), докато вторият сред по-възрастните и жителите на малки населени места.

Скептицизмът към еврото идва от друга посока – основно свързана с поскъпване на живота и стопанска несигурност. Най-посочваната причина за нежелание да се въведе еврото като парична единица на България е, че всичко ще поскъпне, а доходите няма да се повишат. Такъв отговор са дали 35% от противниците на еврото у нас.

Вторият най-разпространен аргумент против с 14% е, че българите ще станем по-бедни. Всъщност когато бъдат събрани всички отговори, изразяващи стопанска несигурност и опасения за намаляване на благоденствието, процентите надминават 50. Подобни настроения могат да се интерпретират през призмата на спомена за валутна нестабилност от времето на хиперинфлацията през 1997 г. и на второ място от наблюденията на притеснителните процеси в самата еврозона след началото на дълговата криза през 2009 г., особено в съседна Гърция.

60% от българите смятат, че левът и еврото са стабилни валути

Над половината българи вярват, че еврото и левът са стабилни валутни системи – 60% и 59% съответно. Недоверието към двете е ниско, 14% за лева във валутен борд и 10% за еврото, и в двата случая съсредоточено при по-възрастните респонденти, особено тези над 70-годишна възраст.

Това съответствие при броя, доверяващи се на двете валутни системи, може да бъде обяснено с връзката между валутния борд на българския лев, който според чл. 28 от Закона за БНБ използва германската марка като фиксинг, с еврото като наследник на германската валута.

От друга страна, еврото може да разчита на престижа, с който все още българската общественост натоварва европейските институции, в това число и Европейската централна банка (ЕЦБ), въпреки дълговата криза в еврозоната от 2009 г. и фалитите, и други проблеми с много банки в еврозоната и банковия съюз. Вероятно фактът, че населението в страните от еврозоната има по-високи доходи, определя виждането на българските граждани, че еврото е стабилна валута.

С други думи, хората смесват богатството със стабилността и устойчивостта на еврозоната. На практика обаче от присъединяването на повечето страни в еврозоната доходът на глава от населението не нараства, а намалява (например Гърция, Италия, Кипър, Португалия).

В същото време валутният борд осигурява на лева стабилност повече от 23 години, което рязко контрастира с неговата волатилност от кризата през 1997 г. и е в основата на стабилния икономически растеж, наблюдаван в последните две десетилетия.

Българите не намират собствената си валута за по-нестабилна от еврото. Като цяло българите не намират еврото за по-сигурно от лева.

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041