Sandanski1.com

Резултатите по математика на седмокласниците са тревожно ниски Резултатите по математика на седмокласниците са тревожно ниски

Ранното пенсиониране на учителите нанася вреда

Панически атаки произтичащи от коронавирусната инфекция. Из опита на психолог Теодора Панчева, Сандански Панически атаки произтичащи от коронавирусната инфекция. Из опита на психолог Теодора Панчева, Сандански

Д-р Цветеслава Гълъбова: Не приемам държавни и общински болници да са търговски дружества. Те може да търгуват с всичко, но не и с човешки животи! Д-р Цветеслава Гълъбова: Не приемам държавни и общински болници да са търговски дружества. Те може да търгуват с всичко, но не и с човешки животи!

19 Jun 2020 :: Sandanski1.com

ВТОРА ЧАСТ ОТ ИНТЕРВЮТО. Против съм и защото в здравеопазването – като социална дейност, се предполага лява политика, но пък се прилагат десни средства

ВИЗИТКА

Д-р Цветеслава Гълъбова е родена в София. Завършва Медицинския университет в София през 1992 г. и УНСС през 2006 г. От 1994 г. работи в Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски", от 11 години е неин директор. От декември 2014 г. е национален експерт по психиатрия на Българския лекарски съюз. Д-р Гълъбова бе член на съществувалия за кратко Медицински съвет за борба с COVID 19.


- "Какво друго е обществото ни, ако не една лудница. Какво друго е тази лудница, ако не един модел на нашето общество!“, казва го Кен Киси, човекът, който създаде "Полет над кукувиче гнездо". Да вземем една от българските лудници - здравеопазването, в която потъват с недоказан смисъл несметни пари. Ако сте министър на здравето, какво ще направите през първите 100 или 200 дни на мандата си?

- Малко са 100, 200 дни, за 3 или 6 месеца не бива да се очаква министър да направи нещо грандиозно. Здравеопазването е силно консервативна социална система и не търпи резки промени.

Все пак… За това време ще се опитам да създам модел или ще започна работа по модел, или поне ще кажа на обществото, че екип от специалисти започва работа по модел за цялостна реформа на здравеопазването, която ще отнеме 10 или 15 години и в която ще трябва да се инвестират толкова и толкова средства, а като резултат - ще имаме следните промени…

Реформите трябва да имат подкрепата на цялото общество, да стъпят на истински данни и да бъдат планирани така, щото и следващите управленци да бъдат задължени да я правят.

- Съдба ли е да бъдем винаги оплетени в мрежи от смъртоносни зависимости? Или съществото без зависимости не би било човек?

- Краткият отговор е: и да, и не. Ние сме оплетени в зависимости, които са потенциално смъртоносни - алкохол, наркотици. Потенциално, пряко или вторично смъртоносна е зависимостта от хазарт, тютюн.

Има обаче друга много по-интересна и по-опасна зависимост – емоционалната. Виждам все повече хора, които се поставят или вече са поставени в условия на емоционална зависимост, с която не могат да се справят.

Това са жертвите на домашно насилие - и жени, и мъже, емоционално зависими от партньорите си. В най-тежките случаи тези хора не само ги е срам да споделят, но изпитват и чувство на вина и смятат, че е трябвало да бъдат наказани за свое неправилно поведение.

Няма човек, който е абсолютно застрахован, всеки може да стане зависим. Да, съмнително е удоволствието от наркотици, алкохол, тютюн, хазарт. Употребявайки ги по-често, някои хора се пристрастяват, но някои – не.

Няма маркери, според които можем да кажем: този човек спокойно да играе хазарт, защото психологическите му показатели ще го възпрат от пристрастяване.

Всеки от нас трябва да бъде внимателен към удоволствените изживявания, включително и с хора, за да не създаде такава зависимост. Човекът е социално животно, няма как да бъдем абсолютно сигурни, че - носени на вълната на удоволствието, няма да развием зависимост.

Ако усетим дискомфорти при употреба на вещества или при общуване с човек, ако не се чувстваме способни и силни сами да се справим с тях, то незабавно трябва да потърсим помощ - от психолог, психиатър, психотерапевт. Не бива да има срам, може да се помогне.

- Идеята Ви за "извеждане на здравеопазването и образованието от обсега на търговията" е вдъхновяваща, но не е ли твърде романтична за днешния суров свят?

- Не приемам държавни и общински болници да са търговски дружества. По смисъла на Търговския закон търговско дружество може да търгува със семена, метали…, с каквото друго се сетите. Само че тук говорим за човешки животи!

Ако тези болници ще са търговски дружества, нека те да бъдат такива по специални членове на Търговския закон, които регламентират ясно, как се създава търговско дружество в здравеопазването. Защото то не е обичайна услуга, а услуга, която засяга здравето и живота на хората.

Против съм и защото в здравеопазването – като социална дейност, се предполага лява политика, но пък се прилагат десни средства.

Ако един бизнес не върви, закриват го. Само че в здравеопазването това е неприложимо. Има специалности, не само моята, но и други – патоанатомия, съдебна медицина, при които е ясно, че не може да се преследва оборот…

Има специалности и заболявания, които не носят добавена стойност, при които нещата се развиват бавно, при които пациентът не може да бъде върнат в обичайния си живот - за седмица, които му отнемат трудоспособност за дълго време, които го променят. Как така ще правим хем лява политика, хем ще прилагаме десни средства. Не става!

Години наред новите болници можеха да сключват - по избор, договорите с касата за клинични пътеки. След като се ползва публичен ресурс, всички трябва да имат равен старт. Но хайде, нека погледнем статистиката, излязла наскоро и видим: кои са първенците по прием на спешни случаи – „Света Ана“, ВМА, Пирогов“... В „Софиямед“ не знам дори дали имаше приети по спешност.

Друго: толкова години не се направи национална здравна карта. В конкуренцията и пазара имало свобода. Е, какво значи в София да има 110 болници?!?

Нали трябва да знаем: в кой регион на страната колко население има, каква е заболеваемостта, смъртността и какво ще разкриваме? Има базови специалности и отделения, без които една болница не може.

Свободията, която настана в здравеопазването, доведе до това, че да се дават все повече пари, а хората да са все по-недоволни – и пациентите, и ние, работещите в системата.

Трябва да се въведе ред, настоявам, че в момента има хаос. Ако ще приемаме търговския принцип, нека всички да бъдат равни на пазара.

Ето защо, връщам се на по-предния Ви въпрос, бих създала за 6 месеца регистър, в който да се отразява за какво е похарчена всяка стотинка. Хората имат право да знаят. Това са нашите пари, от данъците ни.

Сега какво казват? Това е търговско дружество, има търговска тайна.

Да подчертая: няма как Европа да ни го въведе този ред, то няма комисар по здравеопазване.

- Във връзка с COVID 19… Ще поставите ли лично Вие нови въпроси пред професионалната общност, част от която сте?

- Аз непрекъснато ги поставям, за съжаление – не намирам отклик сред колегите. Ние имаме много проблеми във взаимоотношенията в нашите съсловия, защото идеите за реформа са на ниво декларации. Когато се стигне до реални действия, се среща и гласна, и негласна съпротива. За мен това е непонятно, озадачаващо, но вече свикнах – от 11 години е това отношение. Получих и нож в гърба. От мои колеги бе направена подписка, в която се искаше от БЛС, (Комисията по етика) да вземе решение: да бъда наказана, заради това, че в интервю за в. „Труд“, преди 7-8 години, съм казала, че българската психиатрия е на ниво от 60-те и 70-те на миналия век и с което съм уронила престижа на професията. Мисля, че Ви отговорих изчерпателно…

- Ръководите Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" 11 години. Равносметката, лично за Вас самата?

Без притеснения, че ще прозвуча нескромно – удовлетворена съм. Половината от задачите, които си поставих, са изпълнени. А те бяха: да се подобрят материално-битовите условия и за пациентите, и за служителите, болницата да предлага лечение от най-висок клас и с отношение към болните, което да решава проблемите им.

Какво не съм постигнала? Няма да се откажа и ще продължа да настоявам пред ръководството на МЗ, което и да е то, да се разкрие модерна психиатрична болница, но в чертите на София. Град Нови Искър административно е рамките й, но все пак е достатъчно отдалечен от столицата.

Природата тук е прекрасна, всичко е прекрасно, но тази отдалеченост създава изключителни затруднения в нашата работа с пациентите, за самите тях е също неудобно. Това е голямата ми цел, ще продължа да я преследвам.

Интервю на Атанас Атанасов | naskoto@gmail.com
взето за списание "Мединфо", втора, последна част

Сайт на "Мединфо": medinfo
Facebook на "Мединфо": https://www.facebook.com/medinfo.bg/

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041