Sandanski1.com

Ротари клуб Сандански дари 15 000 лева на МБАЛ Югозападна болница Ротари клуб Сандански дари 15 000 лева на МБАЛ "Югозападна болница"

Горанов е против по-ниски данъци. Прогнозира дори нужда ДДС да стане 24%, а данък печалба - 18% Горанов е против по-ниски данъци. Прогнозира дори нужда ДДС да стане 24%, а данък печалба - 18%

ДОПИТВАНЕ. Пандемията и ние, в град Сандански

Новини от Twitter@sandanski1

Новини от Сандански

Безплатни прегледи за деца в Сандански!

Гърция отваря кафенета и ресторанти от 24 май

18 на сто от българите трудно си плащат сметките

Близо 15% от спрелите бизнеси в кризата са фалирали

Манолова обяви на протеста, че ще се яви на избори. Към Борисов: Не си единствен, алтернатива има

Сандански: Отваря детската кухня в Дневни детски ясли „Обич“

ЕК рязко втърди тона: Не се справяте с корупцията, мониторингът продължава

Димитър Тошев предаде днес в Археологически музей Сандански ценни документи, събирани в продължение на много години

ИЗБОРИ'15

Обявена е за продан земеделска земя, много добра локация - недалеч от град Сандански Обявена е за продан земеделска земя, много добра локация - недалеч от град Сандански

ВАЖНО! Спортно училище - Сандански, обяви прием за учебната 2020-2021 година ВАЖНО! Спортно училище - Сандански, обяви прием за учебната 2020-2021 година

Щастливото събитие - повторното пускане на Синята зона в град Сандански, предстои в понеделник, 11 май. Честито, дерзайте!

Емоционалната интелигентност или как да управляваме емоциите - собствените и на другите

За по-чист град: Община Сандански продължава поетапното миене на улиците За по-чист град: Община Сандански продължава поетапното миене на улиците

В Цапарево се стараят да спазват социална дистанция, да използват маски, когато пазаруват В Цапарево се стараят да спазват социална дистанция, да използват маски, когато пазаруват

Доц. Кирил Карамфилов: Инфекцията с COVID-19 промени не само кардиологията, не само медицината, но и нашия живот изобщо Доц. Кирил Карамфилов: Инфекцията с COVID-19 промени не само кардиологията, не само медицината, но и нашия живот изобщо

20 May 2020 :: Sandanski1.com

Доц. Карамфилов е инвазивен кардиолог в Александровска болница, това е първа част от интервю с него, взето са списание "Мединфо"

ВИЗИТКА

Доц. д-р Кирил Карамфилов e завеждащ на Отделението по инвазивна кардиология в УМБАЛ "Александровска". Завършва медицина в МУ-София през 2002 г. с пълно отличие и е удостоен със "Златен Хипократ". Взема специалност по вътрешни болести, кардиология и инвазивна кардиология в периода 2003-2013 г. Преди работата си в Александровска болница, трупа опит в УМБАЛ "Св. Екатерина" и "Токуда". Доц д-р Карамфилов има над 50 публикации. Изнася лекции на над 20 научи форума. Печели награда за най-добър постер на 13-ия Национален конгрес по кардиология. Член е на УС на Дружеството на кардиолозите в България. Национален координатор на програмата "Стент за живот".

- Доц. Карамфилов, ще има ли разделителна линия: кардиологията преди и след COVID19? Най-важният урок, който научихте досега - в средата (може би) на пандемията?

- Това е изключително интересен въпрос, който има множество аспекти за отговор. Инфекцията с COVID-19 промени не само кардиологията, не само медицината, но и нашия живот изобщо. Лично за мен в голяма степен се промени възприятието за използване на лични предпазни средства, когато контактуваме с пациенти. Уроците, които ние научихме от азиатските държави, по отношение на контакт с пациента и поведение на пациента, бяха много полезни. Досега спазвахме едни режими, тъй като не се бяхме срещали с подобен вид инфекция. В кардиологията, в медицината вече се налага изключително строг протокол по отношение на спазване на адекватна защита. Нещата са променени в голяма степен. Рутинните прегледи и манипулации не може да не бъдат засегнати. Знанието, което ни донесе тази инфекция в крайна сметка ни кара да сме по-добри и по-адекватни, да да пазим себе си и пациентите.

- Ще бъде ли дописана системата от правила, към която непременно трябва да се придържат хората, които страдат от сърдечно-съдови заболявания?

- Да, разбира се! Добре известно е, че пациентите със сърдечно-съдови заболявания COVID-19 протича тежко. До голяма степен вече ни е известна патофизиологията на процесите на инфектиране, сливане и развитие на инфекцията. Оказа се, че тя е свързана с една от най-важните системи за хомеостаза в човешкото тяло - RAAS, която има отношение към възпалението, тромбообразуването и токсичните ефекти в белия дроб и другите телесни органи.

Ето защо, независимо от големите жертви в медицински, социален и икономически аспект, изключително големите изследвания за COVID-19 доведоха до по-доброто ни разбиране на процесите и в кардиологията, и в ендокринологията, а защо не - и в имунологията. Това е голямо достижение за човечеството.

- Кога и как в живота на един човек трябва да започнат усилията за поддържане отлична кондиция, която да отложи максимално напред във времето първия сигнал за сърдечно-съдови проблеми? Как семейството и държавата трябва да взаимодействат, за да намалим у нас поне мъничко огромния брой сърдечно-съдови инциденти с фатален край?

- Това е добър въпрос, който засяга директно нашата здравна култура. Дълго време у нас това бе една доста подценявана тематика, но през последните 10-15 години има все по-голям акцент и фокусиране на вниманието спрямо групите хора, които биха имали най-висок сърдечно-съдов риск. Кога ли? Има разписани правила, те, разбира се, са индивидуални. За пациентите с хипотетично висок риск - наследствена обремененост (ранни симптоми на хипертония, склонност към хипертония или други неблагоприятни наследствени фактори) - максимално рано, около 40 години - профилактични прегледи. Колкото по-високо е оценен сърдечно-съдовият риск, толкова по-широк спектър от профилактични изследвания препоръчваме да бъде извършван.

Участието на държавата е много голямо. Няколко европейски държави - от бившия източен блок, показаха, че колаборацията между кардиолози и общопрактикуващи лекари, министерствата на здравеопазването, както и съсловни пациентски организации, могат да работят в синхрон и да изградят система за превенция, която да доведе до съществено снижаване на сърдечно-съдовата смъртност.

Говоря за държави, с които имаме сходен икономически показатели. Ето защо участието на държавата е ключово. То е не само с финансиране, но и с организационни мерки, с проверки по места, където е необходимо. Организацията трябва да бъде перфектна, за да получим ефект.

Семейството - изключително важен фактор. Нашите промотивни мероприятия са насочени не само към пациентите с висок сърдечно-съдов риск, но и към техните близки, защото често те са първите, които сигнализират и алармират за промяна в клиничната картина, в оплакванията на пациента. Подкрепата на близките е важна при проследяване динамиката на оплакванията на пациента. Роднините участват в избора на най-добро лечение.

Освен това е добре известно, че началото на сърдечно-съдовите заболявания и инициирането на патологичната каскада на атеросклерозните случаи е именно в ранна възраст. Адекватната храна е ключова за профилактиране на тези сърдечно-съдови заболявания. За съжаление подборът на храната също спада към така липсващата ни здравна култура. Правилният начин на живот започва с правилното хранене. Особено за децата! Приемането на адекватен режим на хранене от най-ранна детска възраст би имало огромни ползи в бъдещето. Това са прости, малки неща, които не изискват сериозни усилия, но ефектът от тях е изключително голям.

Интервю на Атанас Атанасов | naskoto@gmail.com
взето за списание "Мединфо", първа част


Сайт на "Мединфо": medinfo
Facebook на "Мединфо": https://www.facebook.com/medinfo.bg/

Sandanski1.com :: e-mail: pr@sandanski1.com :: Skype: aceheart :: Mob.: 0879 314 041 :: 0746 3 000 3