Огромните суми, с които Българската банка за развитие (ББР), е финансирала няколко фирми, свързвани с известни олигарси, се превърнаха в централна тема за медиите след данните, изнесени от министър Кирил Петков.
Тези данни всъщност не са нови. За първи път ги изнася преди повече от година журналистът Николай Стоянов от Капитал. По ирония на съдбата, няколко дни, след като повечето големи медии за първи път обърнаха внимание на тези факти, стана ясно, че срещу Николай Стоянов се водят три дела заради статии, свързани с бившия директор на ББР Стоян Мавродиев.
Това е поредното репресивно действие, предприето от Мавродиев, който е учредител, срещу изданието „Капитал” и негови журналисти. Докато бе председател на Комисията за финансов надзор, този орган наложи рекордни глоби на „Капитал” и на други медии заради публикации за фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ). С други думи, Мавродиев използва институцията, която представлява, за да репресира „Капитал“ и „Дневник“. Всички тези глоби бяха отменени като незаконни от съда. В лично качество, Мавродиев води дела и срещу четирима журналисти от Капитал. Според публикация в „Капитал” общият брой на административни производства, съответно съдебни дела на това лице и представляваните от него институции срещу медийната група, е над 100.
Става дума за координирана атака. Въпреки че статиите на Николай Стоянов, за които е даден под съд, са за отдалечен период – август и ноември 2020 г., кипърският гражданин Майкъл Тимвиос подава тъжбата си на 15 февруари, a Мавродиев завежда неговите на 16 февруари. Тази координирана атака ще коства ресурс на Стоянов да се защитава, което ще попречи на работата му. Тази атака съдържа елемент на отмъщение, тъй като Мавродиев бе принуден да напусне поста си заради разкрития на Николай Стоянов за дейността на ББР и отпускането на огромен кредит на колекторска фирма.
Атаката срещу журналиста без съмнение попада в категорията т.нар. SLAPP – Strategic Lawsuit Against Public Participation (Стратегически дела срещу публично участие). Това са дела, които се водят, за да бъдат отказани журналисти и активисти да изобличават нередности. SLAPP е една от най-сериозните заплахи за свободата на словото в днешно време и е отговорност на държавата да предприеме действия срещу тази тенденция.
Случващото се е резултат на първо място от провала на прокуратурата да изправи пред правосъдието всички виновни за две от най-големите афери в последните години – фалита на КТБ и източването на ББР. Факти и за двете афери бяха изнесени от журналисти като Николай Стоянов, но прокуратурата остана сляпа за част от доказателствата и дори си позволи да чете превратно част от тях, например инициалите Д.П. като числото „10”. С неспособността или нежеланието си да накаже виновните, българската съдебна система допусна в обект на атаки да се превърнат журналистите, разкрили тези злоупотреби. Единственият начин да се пресече злоупотребата с право, е правосъдието да е на мястото си. Не разбираме защо прокуратурата отказва да се занимава със случващото се в Българската банка за развитие по време на управлението на Мавродиев, не разследва и ролята му в делата срещу Евелин Банев – Брендо, а адвокатурата го прибра под лоното си.
Асоциацията на европейските журналисти иска среща с министъра на правосъдието Янаки Стоилов, за да бъдат обсъдени мерки срещу подлагането на журналисти на подобен съдебен тормоз.
АЕЖ се обръща и към Висшия адвокатски съвет и към Софийска адвокатска колегия, в която Мавродиев е вписан, с настояване да вземат отношение към действията му.
