Автор на текста е Илиана ТОШЕВА
Как в този град се грижим за историята му?
Правилният въпрос е какво прави всеки един от нас, за да обогати познанията си за този древен град, в който живеем и какво бихме предали на поколенията.
Обикновено погледът ни стига до най-новата история. Но всеки човек, оформил това хилядолетно пространство, което днес наричаме наш роден град, градът, в който живеем, е оставил своя отпечатък, колкото и да ни се струва незначителен.
Истината е, че ние като граждани не уважаваме личностите, които са дали принос за изграждането, за културата, за процъфтяването на града – от едно обикновено селце до модерен, смея да твърдя и известен балнеолечебен център.
И ако си мислим, че само с даденото ни от природата може да просъществуваме, със залепени банални етикети за продажба, търговски трикове и мантри ще се задържим на гребена, то значи не мислим здравословно.
Миналото е грандиозно и повод за гордост на този град, но то, за съжаление, тъне в забрава и неглижиране, а има какво да даде, обогати и предложи на гостите.
Всичко това е оставено само на възможностите на Археологически музей Сандански. Няма исторически музей, за който г-н Димитър Тошев бе наченал да събира материали. Няма музей на Втора армия, чийто щаб тъне в разруха, няма музей на минералната вода, ако щете. Няма една книга за всички тези личности, места и случки, книга от която мало и голямо да черпи знания.
Ако питате, най-неглижираната световноизвестна личност от нашия край е един тракийски принц, чийто свободолюбив дух е прославил нашите земи.
Да, за Спартак иде реч.
Който и да е друг град, ако притежаваше претенциите за такава личност, би направил бизнес, печеливш за цялата държава. Щяха да прииждат хора от цял свят заради известността, с която Холивуд го удостои.
Щеше да има музей за/на Спартак, за Гимназиона, в който са се обучавали тракийските воини, щеше да се роди цяла индустрия за сувенири, статуетки, картички, магнитчета, канички за минерална вода с образа му и… каквото се сетите още.
Ние нямаме един спортен клуб, спортна зала, площад или хотел, къща за гости (освен паметника, забравен в началото на града), които да напомнят за Спартак.
Вместо това решихме, незнайно защо, да направим известно тържището за роби, където е продаден като роб. (Ако това събитие, което се повтаря периодично, бе част от обиколка за живота му, би било разбираемо). Бедата е в това, че сме навели виновно глава и гърчим рамене с оправдание за легенди.
Самоуважаващите се народи направиха от легендите си история, а ние историята си превърнахме в легенди. За каква историчност, историческо съзнание става дума?
Какво направих аз?
Опитах се да допринеса за тази тракийска история, като отправих призив към най-малките, опитвайки се да ги заинтригувам. Получи се с „Приказка за моя град“.
Иван Гаврилов, моят редактор, прие присърце идеята и ми подаде ръка, за да я осъществим заедно, заради което безкрайно ще съм благодарна. Но никаква подкрепа от институции. А гости, а и хората от града, още търсят тази приказка.
В нея Спартак е безсмъртен (и без това тялото му не е намерено) и бди в началото на града, за да ни пази.
Просто приказка или… кой знае?!?
Б. ред. Заглавието е мое, Атанас Атанасов.
1 коментар
Покана за участие в темата за това как се грижим за историята и хората, които са я създали, имат и други… Надявам се, че ще се отзоват, защото съм силно убеден, че имат какво да кажат… Всеки, прочее, би могъл да участва…