Наско!
Фамилиарноста в обръщението дава повече свобода на изказа и човек не мисли за стила. Аз си го позволявам, защото през дългото време на нашите контакти сме постигнали близостта на възгледи, емоции от случващите се събития, понякога страсти по неслучващи се идеи.
Не знам дали закъснявам с тези наброски – отговор, разговор, дискусия или размяна на мисли, но материалът на Илиана очертава поредица от културни теми, които не стоят в приоритетите на нашата общественост, респективно – участниците професионално в тези процеси.
Културният живот в отделно селище, район, държава си има своята философия и специфичност и подлежи на конкретен анализ. Някъде това е направено обективно и всеобхватно. Пример – културната история на град Лом. Някъде това е спорадично, почти без система, административно (което не е непременно отрицателно), от време на време и то публицистично… Пример – град Сандански…
А култура, която е без личности, създаващи традиции, характери, отстояващи идеи или концептуалисти, таланти, просветители, е духовно бедна! Поставям ти ребус – Емануил Васкидович…
По заглавието на материала. („Забравеният Спартак. Есе за града, който не умее да прави туризъм„).
Много емоция! Тя произлиза и от съдържанието му, но и вероятно от журналистическото правило за четивност на творението. То си е четивно.
Но в твоята сол към прогласа на Илиана ТОШЕВА има не само закачка, но и начало на критика към туристическия бранш, но Бога ми, не само той носи тегобите на санданското битие, исках да пиша риболов, има и много други, по-отговорни от тях. Категоричен си. Ще се обиди ли някой?
Една приказка за Илиана
Предистория. През петдесетте години на миналия век, може би 1955, професор Циглер, немец, превежда текст, който на нашето поколение е познат. Цитирам по памет „Спартак родом от Средното течение на реката Струма, от племето меди“.
Вдъхновяващо. България, локализиран в град Сандански, възможност за известност и туризъм, а през 60-те години – научна сесия, популярност в медиите, паметник на Спартак в Сандански, от Величко Минеков, бащата на „отровния сегашен“ министър на културата Велислав Минеков.
Ако ползвам едно политическо изказване на един сценарист на Трифонов, Велислав е пич, който за културната история на Сандански може да помогне и без да е министър. Това между другото.
Та и за Петрич. Винаги са имали чувство за хумор; местен – дълбок, честен, но не винаги здравословен патриотизъм и обект на тяхната сатиричност, освен нашият град, стана и паметникът на Спартак!
Санданското Спартаче… Така обиждаха. Докато не се появи новият Спартак, монументалният, високият, свободолюбивият, воинът – през седемдесетте години. Старият паметник остана в Пазарджик, виждал съм го като войник – можел е да остане тук: я в Склаве, я в музея… Не би! През 1980 година пред новата скулптура и по повод Олимпийските игри, носейки огъня от Гърция, борецът Александър Томов спря там и откри паметна плоча… И това за протокола.
И сега пак за Петрич. Дано не ме намразят. През осемдесетте години, като ги питали журналисти… добре де, с какво е известен сега вашият град? Е как, отговорили петричани, на 20 килиметра от Петрич има Австрийски хотел…Готино… И няколко месеца след като откриха Интерхотел „Сандански“, посрещам 42 французи от остров Фиоре ди Макия, фолклорна група. Ще правят концерт в Летния театър…
Срещата ни е до паметника на Спартак. Идвайки от град Ниш, те са подготвени за една бедна страна, страхливи хора, примитивен комунизъм, татари с конски опашки, ама конете или са им зелени или умрели…Такива работи. Влизам в автобуса и им казвам обичайното добре дошли в Сандански…
Хората са уморени, но любезни, по тия простори им викат културни, питат първо какъв е този паметник. Отговарям – паметникът на Спартак, за когото се предполага, че се е родил в този ареал! Такова озвучаване на щастлив вълчи вой в автобус от французи не бях виждал.
Ауууу… Само във вицовете за Иванчо са по-хубави. И когато тръгнахме към хотела, „петричкият“, 42 французи се изправиха на крака, виждайки го в цялата му прелест, а таванът на автобуса как е издържал, не знам.
Този факт, официално, без пиене и неофициално – с приятни питиета, съм го казвал на архитекта на хотела. Но за това в друга приказка. Архитект Ненко Ненков!
Към края съм… Агентът Тенев е казал, че днес в някое село е имало фестивал на ракията. Добра идея за осмисляне. Но трябва да сме критични към нея. Има и други питиета, с които да се фестивалим.
За завършек
За Спартак в нашия град още нищо не е казано. Само е правено. Да речем – Спартакови игри! Имаше хотел „Спартак“!!! Пред него Димитър Казаков ми казваше нещо, което не е за пред публика. За да го разбереш, трябва да прочетеш стихотворението на Александър Геров „Айфеловата кула“. [1]
Имам сигнални, близки материали от научната конференция за Спартак. Дали му пука на някого от това?
Мисля си за стария Славейков… Нерадини вълнения! Друг път пак. Там, във вица е казано, че не били компютри, а компоти…[2]
Не свалям нивото. Вече е казано, че не сме меди, а синти!
А Спартак дали е в нас? Значи културният туризъм трябва да усвои друг подход!Културните коридори [3]
Голям е архитект Тодор Кръстев! Малко знаят за него в Сандански.[4]
Б. ред. За [1][2][3][4] ще трябват пояснения… Времето е наше.
