Без лирични забежки, само два епизода:
Към дъното
Някъде в началото на 90-те години на ХХ век. Пристигам в Тютюнова, срещам се с директора Георги Балевуров (царство му Небесно…). Репортерствах за „Пиринско дело“.
Не помня точно какво съм го питал, той ме изгледа мълчаливо и…
– Тръгвай с мен…
С бял микробус се изнасяме в склад, трябва да е било някъде по пътя към жп гарата.
Влизаме в огромно хале. Подредени хиляди бали с обработен тютюн. Акуратно, чисто, като в аптека.
– Виждаш ли това? Тук има 9200 тона (9 200 000 кг) на тютюн, непродаден, от ДВЕ РЕКОЛТИ. Седем (7) фабрики в Съюза, които правеха цигари с наш тютюн, вече са на американците от Сокотаб.
Така беше.
Първи опит за събаряне
Фирмата, която превърна в тонове чакъл от другата легенда – „Медика“, беше почти договорила събарянето и на Тютюнева. Това е в средата на миналото десетилетие. Лично собственикът ми каза, похвали се, че е съборил комбината за електрокари „6 септември“, в София.
Обаче „Лийф Тъбако“ я купиха. Издържа още 15 години, че и отгоре сградата. Докато стана опасна от самосрутване, май.
Епилог
Поназнайвам, какво ще цъфне на терена след някоя друга година. Във всеки случай няма да храни обилно националния бюджет. Напротив. Талантливи сме да затриваме пари, взети от залъка на бащи и деди, че и от нашите, все още живите.
