50% от кандидат-висшистите се обучават едва в 8 от общо 52 професионални направления
Математиката е най-малко желана от студентите – едва 1/5 от отпуснатите от държавата места за това професионално направление се запълват, а 80% от тях стоят празни.
За сметка на това пък половината кандидат-висшисти у нас са „струпани“ в 8 от общо 52 направления, сред които икономика, педагогика, медицина, информатика, право и др. Това става ясно от проекта за Национална карта на висшето образование в България, подготвен от екипа на служебния просветен министър проф. Николай Денков.
Разработването на въпросната карта бе заложено като изискване в закона за висшето образование през 2020 г. Депутатите наложиха мораториум връху разкриването на нови университети и филиали, докато МС не приеме Национална карта на висшето образование, която да определи териториалната и профилна структура на университетите у нас. Целта й е да покаже в кой регион от какви университети и кадри има нужда икономиката ни.
Въпросната карта ще бъде актуализирана всяка година – по този начин ще се идентифицира необходимостта от специалисти във всеки регион. Заедно с данните от рейтинга тя ще се използва при определяне на държавния прием за обучение, както и при разкриването на нови висши училища или филиали. Картата ще отчита наличния ресурс от преподаватели и кандидат-студенти, също и възможностите за привличане на чуждестранни студенти и на българи, живеещи в чужбина. Ще помага за насърчаване или контролиране на броя на местата в определени направления и региони, като целта е да има балансирано развитие на мрежата от университети, която да отговаря на реалните нужди на регионите и на прогнозите на пазара на труда, мотивират се от МОН.
„В съществуващата структура на висшето образование в България се наблюдават различни по характер и дълбочина дисбаланси. Става думаза разминавания в търсенето и предлагането на образователни услуги на национално и регионално равнище, както и в реализацията на завършилите на пазара на труда по професионални направления и специалности от регулираните професии“, посочват от МОН. Като пример за нарушен баланс оттам посочват сравнението между общия капацитет, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за всички професионални направления във всички висши училища, и реалния брой студенти. Средно за страната студентите са едва 53% от определения от НАОА общ капацитет.
В общо 29 професионални направления са заети по-малко от половината от отпуснатите бройки. Най-малко места са запълнени в професионално направление „Математика“ – едва 19.1%. Слаб е интересът също към „Теория на изкуствата“, „Материали и материалознание“, „Политически науки“.
За съжаление, в 10 приоритетни направления остават свободни над 10% от местата по държавна поръчка. Сред тях са „Металургия“ и „Математика“, при които се заемат едва 64-65% от утвърдените бройки държавна поръчка, следвани от „Химически науки“ – 71 %, „Военно дело“ със 72% и „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“ – със 74%.
За сметка на това пък всички отпуснати от държавата места се заемат в направленията „Медицина“, „Стоматология“ и „Театрално и филмово изкуство“. Над 90% са запълнени бройките още при педагогиката, както и в специалностите от регулираните професии „Зъботехник“ и „Ветеринарна медицина“.
Най-масовите професионални направления в национален мащаб са „Икономика“, „Педагогика“, „Администрация и управление“, „Медицина“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Информатика и компютърни науки“, „Педагогика на обучението по ..“. и „Право“. В тези 8 направления се обучават приблизително половината действащи студенти в национален мащаб, показва Картата.
Броят на висшите училища по професионални направления не винаги е съобразен с броя на студентите. Например, при медицина и администрация и управления броят действащи студенти е близък, но медицина се предлага в 7 висши училища, докато администрация и управления – в 27.
Жените превъзхождат мъжете като дял в общия брой студенти – малко над 120 000 студенти (около 55%) са жени спрямо малко над 96 000 мъже (приблизително 45%).
Чуждестранните студенти се увеличават – броят им достига 17 046 през 2020/21 г, което е близо 8% от действащите студенти у нас. Те обаче са концентрирани само в няколко професионални направления – над 1/2 от тях са избрали „Медицина“ и „Стоматология“.
Столица срещу провинция
Картата на висшето образование регистрира сериозни дисбаланси и в териториалната му структура. Най-много висши училища – 27 на брой – има в Югозападния район за планиране, който включва София. На другия полюс е Северозападният район, в който са базирани само 2 висши училища – Медицинския университет-Плевен и Висшето военнп-въздушно училище в Долна Митрополия, а други три действат чрез филиали.
Регионални дисбаланси се наблюдават и по отношение на реализацията на завършилите висшисти. За период от пет години – от 2015 г. до 2019 г. включително, са завършили 263 500 студенти. От тях 46.6% са излезли от висши училища в Югозападния район.
Подобен е процентът на висшистите, които са останали да работят в този район, част от който е и столицата. За разлика от Северния централен район, който повечето абсолвенти напускат скоро след своето дипломиране.
