Създадено от български учен, но превърнало се в световно откритие, то помага на хиляди страдащи от детски паралич
Все по това време, когато медицината е била безпомощна, се появява вълшебно лекарство – нивалин, създадено от българин. То помага на болните в много страни. Колцина са обаче тези, които знаят, че автор на това световно откритие е наш сънародник – проф. Димитър Пасков, д-р на медицинските науки.
Започва като участъков лекар в село Бяга и продължава като околийски лекар в гр. Пещера. Това е стартът в неговата кариера, също началото на непрекъснатото му израстване и като специалист, и като човек, който обича хората и им помага.
Още тук проличава неговият вроден талант и жаждата му за работа, за денонощен труд. А това не остава незабелязано. Години по-късно е проведена анкета сред населението и доктор Пасков е избран за „Личност на столетието“ на град Пещера!
По време на Отечествената война, като млад лекар, е на фронта във Вардарска Македония. За няколко месеца българинът от Беломорска Тракия се откроява с борбения си характер и човечност – награден е с два ордена „За храброст“. И не само това, получава и друга, не по-малка награда – определен е за „Общ любимец на войници и офицери, оказващ помощ всекиму!“
Вече убеден, че медицината е неговото призвание, д-р Пасков тръгва по трънливия път на науката. Две години – 1957-1959 г., специализира в Ленинград при световно известния учен акад. С. В. Аничков. Има срещи с народни лечители и поставя на съвременни основи българската експериментална фармакологична школа. По време на престоя му в големия руски град, където работи и с редица руски светила в медицината, се правят изследвания върху животни и растения, включително и с кокиче. Тогава българският експерт окончателно решава да се посвети на експерименталната фармакология. Завръщайки се в родината, той е назначен за сътрудник в Института по експериментална медицина при БАН и оглавява сектор „Фармакология“.
Любовта към билките, чийто голям познавач вече е Пасков, е факторът, който в комбинация с пословичното му трудолюбие дава възможност за развитие на неговия талант. За него билковото богатство на България отстъпва само на Хималаите. Задълбоченото познаване на билките лекарят дължи на постоянния си интерес към народната медицина и срещите му с много народни лечители. Без всичко това едва ли би се стигнало до знаменателното му откритие.
Но тук, за разгадаване свойствата на блатното кокиче, помага и случайността – докторът забелязва подобрение у момиче, болно от детски паралич, което, без да иска, изпива водата от чашка с кокичета. Чашката родителите му оставили на масата до леглото. Случката насочва вниманието на доктора към това красиво пролетно цвете, той започва още по-упорита изследователска и експериментална дейност. През 1956 г. Димитър Пасков екстрахира антихолинестерозната съставка от листата и цветовете на блатно кокиче – алкалоидът, който наричат галантомин. Изолирана в чист вид, тази съставка получава името нивалин.
За откриването на нивалина на Димитър Пасков е присъдено званието „Доктор на медицинските науки“.
По това време в страната и в света продължава да шества страшната болест детски паралич. Въведена е имунизация. Ползва се инфекциозната болница. През 1952 г. в Момин проход е поставено началото на специализиран санаториум за деца, преболедували от детски паралич.
През 1961 г. д-р Димитър Пасков е вече професор. През същата година в Неапол българският фармаколог получава международната награда за наука „Еньо“, смятана за медицински „Оскар“. В периода 1963-1976 г. ръководи Катедрата по фармакология при ВМИ-София.
Преди повече от половин век проф. Димитър Пасков организира производството на уникалното лекарство от блатно кокиче. И откривателят на лекарството е българин, и суровината – кокичето, е българска – чисто българско изобретение!
При лечението на преболедували от детски паралич (полиомиелит) с остатъчни явления се постига рязко подобрение на двигателните функции, а пораженията на лицевия нерв изчезват. Нивалинът е ефикасен при проблеми на централната нервна система, родови парализи при бебета, а също и при деменция. Прилага се и при болести на гръбначния стълб. В психопатията го предписват при дефекти в умственото развитие. Това много ефикасно лекарство против детския паралич отдавна е признато в света. Помага и при други болести, пред които медицината е безпомощна.
Ето какво четем в дневника на французойката Марсела Гьотц:
„От олио, подправено с машинно масло, заболях и ослепях. Ходих във Виена, Брюксел и Лондон да търся лек, но без резултат. Чух, че в България има професор, който лекува слепота като моята с помощта на лекарство, получено от кокиче. Дойдох в България сляпа и се върнах прогледнала с двете очи. Три думи няма да забравя: кокиче, нивалин, Пасков.“
През 1961 г. Френската телевизия направи бум в Европа със специален филм за нивалина и за професор Димитър Пасков. Той бе канен няколко пъти да изнася лекции в Сорбоната.
През следващата 1962 г. университетът в Болоня проявява голям интерес и издава труда на проф. Димитър Пасков „Фармакология и клинично приложение на нивалина“. Професорът издава монография за нивалина, която е преведена на руски и италиански език. В САЩ препаратът е одобрен за лечение на Алцхаймер и на други увреждания на мозъка от съдов характер.
Проф. д-р Пасков има 120 труда в областта на фармакологията, написал е учебник за студенти и лекари, автор е на 20 изобретения. Признат е за един от основоположниците на съвременната българска фармакология. Откриването на нивалина прави силно впечатление по цял свят, а учени от много страни и досега разширяват полето на неговото приложение.
Проф. Пасков не се задоволява с постигнатото. Той и екипът му правят опити с екстракта от блатно кокиче и други билки и постигат много добри резултати. Създават редица лечебни препарати: пимазин, нивалин-Р, нивалет, инха-17, алнид, димекс и др.
Професорът е привърженик на безплатната медицинска помощ, ратува българските лекарства да бъдат с ниски цени, пледира за висок социален статус на българския лекар.
Отдавна прелетял родните граници, нивалинът и днес, под различни наименования, шества по целия свят, и остава най-известното българско лекарство.
Професор Димитър Пасков напуска този свят на 24 април 1986 г., изпълнил и преизпълнил мисията си. Хиляди признателни хора го изпращат с море от кокичета – малкото нежно цвете, чиято неподозирана сила лечителят открива за света.