Затварянето на търговски обекти при първо данъчно нарушение трябва да спре, настояват от туристическия бранш
Ресторантьори отново поставят въпроса за облагането на бакшишите и трябва ли да бъдат санкционирани, ако данъчна проверка установи по-голяма наличност в касата на заведението от отчетения от касовия апарат оборот.
От Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) призовават за ясен регламент за бакшишите, тъй като заради тях често се получавали несъответствия. „НАП трябва да допусне до 10% толеранс в касата или да вземе мерки за легализиране на бакшиша„, призова пред БНР Станислав Стоянов, заместник-председател на БХРА.
Разминаването между касовите наличности и отчетените продажби е строго наказвано от НАП нарушение. За неиздаване на касови бележки и укриване на обороти търговците биват не само глобявани, но може временно – до 1 месец, обектите им да бъдат затворени като допълнително наказание. Предни години по морските курорти данъчните подемаха шумни кампании за дисциплиниране на търговците и затварянето на заведения за едномесечен срок бе най-големия им кошмар.
Затварянето на бизнеси при първо установено нарушение от НАП трябва да бъде прекратено, настояват още от БХРА. Според тях до по-сериозни санкции трябва да се стига само при рецидив. От асоциацията са поскали среща със служебния министър на финансите Асен Василев и директора на НАП Румен Спецов, за да обсъдят проблемите, които според тях създава сега действащото законодателство.
„Наредба Н-18 на НАП предвижда при установяването на нарушение в хотел, ресторант, магазин или друг търговски обект, той да бъде запечатан за срок от 1 месец. Успоредно с това, от НАП имат право да наложат и глоба. По този начин за едно и също нарушение, търговците получават две различни санкции“, коментира Станислав Стоянов.
Според него не трябва също така да се налага наказание на собственика или управителя на търговския обект, когато вина за неотчетена на касовия апарат поръчка или продажба има човек от персонала.
„Проблемът е, че с касовите апарати не борави само един оператор – с тях работят сервитьори, администратори и други. Защо се налага наказание на физическото лице, което стопанисва обекта, при положение, че има работници-подизпълнители, които може по невнимание или зарадии техническа грешка да не отчетат на касовия апарат? Например, ако в този момент на рецепцията има много гости, бърза се, те оставят сумата, после не си потърсят нужните документи. Сервитьорът също не винаги знае каква сума ще му даде клиента, може да няма в себе си ресто и да се върне да вземе от касата…“, коментира Стоянов.
Въпросът с бакшишите ресторантьорският бранш е повдигал и преди. Преди две години от Българската асоциация на заведенията поискаха в касовия бон задължително черно на бяло да пише какъв е размерът на бакшиша.
Така щели да се избегнат проблемите с НАП, когато при проверка се засекат повече пари в касата. От приходната агенция тогава категорично се противопоставиха на подобно решение и обясниха, че включването на бакшиша в касовия бон означава да се узаконят разликите в касовите наличности.
Едно от решенията е бакшишите да се държат на специално място извън касата, посочиха от НАП. От приходната агенция дори обясниха, че обсъждат дали тези допълнителни пари трябва да се декларират като доход и да се облагат.
