„Мобилизацията за постигане на обща цел или простата солидарност в бедствие се преживява като унижение за индивидуалния български ум, веднъж завинаги решил, че в него е съсредоточена всичката гениалност на света. В тази епидемия хора, които едва сричат елементарните начала на културата, се оказаха всезнаещи – по-осведомени от световното научно съзнание. Не можаха да се смирят, някаква убийствена гордост. Това е наистина национално бедствие, защото така потъва българската нация, докато водим пунически войни срещу разума“.
Това коментира пред БНР д-р Николай Михайлов, психиатър и богослов и посочи, че след 89-а година това е най-дълбоката криза на националното ни съзнание.
Той определи като провал челното място, което зае страната ни по смъртност от Covid-19 в света: „Това е системна българска неудача. Ние преживяваме провалите с някаква особена страст, с елемент на мазохизъм. Ние сме очаровани от нашия провал, имаме тяга към гражданското сбиване. Ние живеем в този казан на лоши чувства и уникална мнителност с производство на версии за нашия живот, които са смайващо глупави.
В България няма солидарност, няма общностно чувство. Либералната демокрация не понесе на този народ, той се развали допълнително след 45-те години комунистическа дресировка – това, което се случи сега, е развързване на нагон, на безумството на един с нищо не ограничаван егоцентризъм, в условията на повсеместен мораториум на разума“.
По думите на д-р Михайлов хората не осъзнават, че въпросът не е за това как се чувстват самите те, а с това дали не могат да заразят други хора и да застрашат живата им:
„Ако политическите мъже имат отговорност за същинска вреда, която нанасят, то е неумението да управляват една криза, това е безспорно, но те не успяха да осъзнаят размера на заплахата, наречена пандемия, дълго време я подценяваха. Не можаха да я приспособят към българските условия. Имаха усещането си, че са задължени, през собствения си нарцисизъм, да изобразяват смелост, да удържат образ на независими от тази заплаха и системно да дискредитират данните, които идват отвън, защото идват от свят на богати, от тези, които искат да ни дисквалифицират като бедна, но горда нация. … Ще платим всички с човешки животи“.
Богословът посочи, че политическият елит в страната е изобразявал безгрижие на всички етапи на епидемията.
„Тръгнали сме към локдаун, който ще бъде трудно понесен от хора, които не могат да разпределят внимание към реалната същност на това, което става в момента. Трескаво ги вълнува единствено дали могат да нахлуят във фитнес клуб и да беснеят в заведения, наречени нощни клубове и дискотеки. Това се счита за някакво поругание на святото – да посегнеш на това, което кара либерализирания човек да се наслаждава на живота така, както го разбира. Това е масовизирано безумие, което не може да се управлява политически, освен с дисциплинарни мерки, които са непоносими“, коментира той.
Според него „от актуалната власт се иска много, а не си дават сметка, че тя може много малко“.
