Ако политиците бъдат смели и решителни във взимането на твърди мерки в тази Ковид ситуация, те няма да бъдат избрани, каза д-р Мирослав Ненков в студиото на Денят започва по БНТ. От друга страна пък, това е служебно правителство и не би трябвало да има политически амбиции, т.е. спокойно би могло смело да вземе непопулярни решения. А защо не го прави, как да знам? Сутринта слушах един от министрите от служебното правителство, който каза, че се надява, че нещата ще бъдат по-добре! С надяване не става! Малко е тъжно министър да се надява – той трябва да има ясен план за всичко.
Страхливият човек се надява, решителният действа! Тази политическа упоритост да се разчита на молби и надежда, се обяснява със страха от решителни действия! Страхливите политици въвеждат неравномерни мерки. Защото ако настъпят някой гласовит и фейсбук може да избухне. Но ти си там, не да те харесват!
Тази упоритост е на цената на високия брой починали хора! Училищата са затворени, а моловете са отворени! Цената я плащат и децата ни! Когато правилата са неравнопоставени, се създава състояние на несигурност и неяснота. Така се зараждат митовете и легендите, че няма вирус и болни.
Трябва да се каже ясно и просто:
”Този вирус се предава по въздуха, лесно се заразява, а от него се умира. Ако не спазваме мерки, ако не се ваксинираме, няма да има места за всички в болниците! Приятен ден!”
Няма как да бъде животът ни както преди, при положение че имаме вирус, който лесно се предава. Трябва да бъдем търпеливи и да се ограничим за известно време, а вирусът неименуемо ще отмине в даден момент. Въпросът е колко жертви ще остави след себе си! И на колко от нас, днес на Задушница, ще им бъде мъчно за близките, които са загубили от коронавируса.
Мисленето ни, “че при мен няма да дойде”, е показателен в този край на света! Ние просто нямаме стратегическа мисъл!
Мислим от днес за утре – “довечера ще се напием, утре ще го мислим” или “ще се напием, а после ще видим кой ще кара колата”… тези неща ние не ги мислим.
Недоверието е в резултат на липсата на авторитет! Недоверието го има сред учителската гилдия, лекарската гилдия, както и на политиците не вярваме. Недоверието разбива обществото ни, то е клин, който се начуква например между лекарите и пациентите. Аз от мое име мога да кажа, че ние, самите лекари, страшно много помагаме за това. Всеки един от нас е имал случай, в който лекар да му каже “как си могъл да се лекуваш при този, трябваше да дойдеш при мен”. Колегата, казвайки това, не разбира, че донабива този клин на недоверие!