Стряскащи откровения за гръцката столица, публикувани в medium.com
Днес е третият ден от престоя ми в Атина и се чувствам по-скоро объркан и разочарован – сърцето ми е обсебено от различни чувства, някои от които са с чудесни, други – доста ужасни.
Възседнах самолета с големи трепети – скоро ще се събудя в същата люлка, в която западната култура и цивилизация е стояла някога на детските си крака, за да продължи пътя си – към величие.
Наивни сънища.
Оказва се, че днес люлката плава в море от човешките екскременти.
Днес Атина не мирише на култура. Вместо това атинският въздух е напоен с богатата, плътна и внезапна миризма на урина и лайна, която страстно се чифтосва с не по-малко миризливия аромат на някои местни дървета.
Лудите таксиметрови шофьори разпространяват тези лайна с лудото си каране. Също толкова смахнато не им дреме за светофарите – винаги бързат! Ето защо трябва да сте много пъргав, толкова пъргав, колкото максимално можете, за да не ви се случи случка.
Същите лайна се разпространяват из града от имигранти и местни скитници. Лайната приличат на червения килим, по който крачат звезди на Холивуд. Местните мъже вървят с толкова надути и благородни лица, сякаш Перикъл, Аристотел и Омир са преките им роднини. С мустаци или брадати… те са арогантни и красиви тези мъже. Само с бърз надменен поглед могат да ви омесят с лайната, които разпръскват по всички улици на този град.
Отвратителено.
Атина не е за гостоприемство. Атина не е за уважение. Атина не е за великите и могъщи гръцки богове, които са управлявали тук преди векове. Днес Атина е в необятен упадък, объркване и нарцисизъм.
Над всичкото това човешко лайно се издига някога могъщият, но днес съсипан Акропол – недостижим идеал за бивше величие.
Платете 20 евро и ще откриете, как ще се чувствате, ако докоснете разпад.
Местните гледки са толкова красиви.
Местният морал е толкова архаичен и безполезен.
И все пак, не всичко тук е загубено. Природата е все още жива и процъфтяваща. Гръцки дървета, храсти и трева разпространяват листата и клоните си нагоре – към Зевс.
И има надежда: храстите, дърветата и тревата… ще излекуват тази човешка рана. И ще започве нов гръцки Ренесанс.
Автор: Тони Соловьов, оригиналът на текста…
