Пандемията превърна родителите в революционери, учителите – в лаборанти, директорите – в хамали
Маски, дистанция, аварийно затваряне, поредни дълги месеци на осакатено учене от екран, връщане в клас на пожар – какво ли не преживя образованието през 2021 г. Почти цялата година се изниза, докато властите осъзнаят, че единственият начин децата да бъдат върнати в класните стаи е регулярното тестване за COVID-19.
В резултат на това България отново затваряше първо училищата и после ресторантите, а напрежението в системата достигна взривоопасни нива. Пандемията превърна родителите в революционери, учителите – в лаборанти, директорите – в товаро-разтоварачи. А учениците? Те повече са главните герои на поредния голям образователен експеримент.
В час по физическо – не дишай!
Уж противоепидемичните мерки са вече рутинни – дори най-малките свикнаха с тях и преговарят с родителите си за по-красива, по-цветна и най-яка маска, а за малко да ни изненадат и тази есен. По едно време преди 15 септември имаше идея децата да носят маски дори в час по физическо, когато им бе препоръчано да избягват „интензивните физически упражнения, водещи до учестено дишане“. После министерствата на здравеопазването и на образованието се смилиха и махнаха чудатото изискване, след което пък въобще забраниха на децата да играят в училищния салон, за да не се смесват въздушните потоци от различните класове. Понастоящем и големи, и малки тичат в салоните – такива са най-новите правила, на които вече никой не може да хване края.
А сега – шестица за баба!
За 2 години пандемията многократно показа, че умее да помита и най-добре начертаните планове. Така и третата пандемична учебна година не оправда надеждите да върви постарому. Само пет седмици бяха достатъчни, за да затвори коронавирусът училищата и да върне децата у дома за шок и ужас на родителите. Уж с практиката дистанционното обучение би следвало да е изгладило неравностите, но май по-скоро стана обратното. Учителите трябваше да жонглират между възторжени изказвания от типа „Г-жо, вижте ми котката“ и не дотам уважителни причини за скатаване от час. Класната стая стана широко понятие, в което се вместиха даже трамваят, колата и пр., а в топ 3 на оправданията неизменно беше: „Г-жо, не чух. Интернетът ми прекъсна“.
Забодени в екраните, някои ученици увеличиха диоптрите и килограмите, но пък намалиха самочувствието си заради родителски амбиции. За други „онлайнът“ се оказа неочаквано добра комбинация – излежаване до късно, закусване в час по пижама, измъкване от изпитване, защото „ми е слаб нетът“, гости у съученици и т.н. Той си имаше и по-сериозни екстри – отсъствията мистериозно изчезнаха, а оценките на някои се повишиха подозрително. „Понякога се чудя на бабата ли пиша шестица, или на ученика“, признаха учители.
И докато учебният материал си вървеше, дупките в реалните знания ставаха все по-големи, а мотивацията – все по-слаба. Пандемията породи такива тежки образователни дефицити, че директори и учители вече говорят за предстояща образователна катастрофа. „Как се става художник от разстояние?! Не му ли хванеш ръката да му покажеш, не става. В клас забелязваме, че не могат да нарисуват това, което са рисували вкъщи. Не искам да си представям как танцуват учениците, изучаващи народни танци“, казват директори на училища по изкуства. „Дистанционното обучение стигна предела си. Всеки ден допълнително онлайн уроци вече са пагубни за децата“, предупреждаваха те.
Хвани го, ако можеш!
В кратката история на нашите пандемични традиции есента на 2021 г. бе нестандартна. След като цяло лято МЗ и МОН писаха планове и насоки как ще отваряме и затваряме, в разгара на новата вълна внезапно узряха за въвеждане на тестове за учениците. Едно е обаче да се подготвиш отрано за тази процедура и съвсем друго – да я проведеш от днес за утре. Затова и съвсем закономерно нещата се развиха като в трилър, като още в самото му начало се наложи медии и власти да търсят по света и у нас едната фирма доставчик, която подписа договора си и изчезна, преди даже да получи парите.
Ако до този момент учителите смятаха, че са видели всички баби, котки и шмекерии на дистанционното обучение, то изненадата с тестовете им отвори съвсем нов фронт. „Аз не съм лаборант, че да се занимавам с плюнки, храчки и лиги“, възмущаваха се учители. „Ами ако чувалите с използваните тестове се скъсат“, питаха се директори.
Тестовете се оказаха неизчерпаем извор на конспирации за една част от родителите, които дни наред разискваха подмолностите на слюнки, близалки, клечки и пр. Но много от тях родиха революционен плам, тъй като седмици наред двете отговорни министерства не успяваха да върнат в клас всички деца. Проблемите с доставките родиха и единствения по-сериозен конфликт в служебното правителство – между министъра на образованието и министъра на здравеопазването. Заложници в тези проблеми бяха учениците от прогимназия и гимназия. Летаргията така ги затисна, че някои от 11-и и 12-и клас откровено отказваха да се връщат в училище – заради страх от изпитвания и от новото непознато.
Когато тестовете най-сетне дойдоха, това създаде чисто нова логистична драма. Директори се хванаха за главата пред перспективата да разтоварят 40-50-килограмови кашони с тестове, в които, по думите на Данко Калапиш, могат да влязат „поне трима големи мъже и да полегнат“. Децата обаче опровергаха страховете на възрастните и се върнаха по класните стаи любопитни и досущ като малки алхимици.
Хибридно обучение – що за птица е това?
Не всички имаха късмет да се върнат бързо в час. Децата, чиито родители не позволиха тестване в училище, останаха у дома пред анонимните екрани. Същото се случи и за тези класове, в които несъгласните надделяха. Така научихме що за птица е „хибридното обучение“, при което едните учат в клас, а другите – вкъщи. Всъщност в тази ситуация често се случваше едните да са участници, а другите – само мълчаливи зрители, без да могат да питат „Как се произнася тази дума?“, или пък „Какво трябва да направя на тази задача?“. Учители пък вече прегряха от хибридността, която за тях е „ни рак, ни щука“. „По-добре е или само дистанционно, или само присъствено. Сега и двете групи ученици губят“, смятат педагози, които отсега се чудят как ще провеждат класни работи през януари с децата на домашно обучение.
Юруш на контролните
По ирония на съдбата връщането на учениците в клас се случи не благодарение на властите, а на същата тази пандемия, която затвори училищата. Спадането на заболеваемостта зарадва хиляди младежи, които сякаш преживяха отново първия си учебен ден. Образователният министър побърза да посъветва учителите да не бързат да стресират децата с множество изпитвания. Препоръката да не се допуска „концентриране в първите дни на присъственото обучение на прекомерно оценяване, индивидуални изпитвания и контролни работи“ обаче остана само на хартия. „За последните две седмици детето ми получи поне 6 класни и контролни“, сподели майка. Колкото до качеството на обучението – никой сега не пита за него, важното е да се мине програмата. Плодовете ще ги берем през май.
