Приемът им е в рязък контраст с начина, по който Европа е гледала на търсещите убежище от други части на света
Нахлуването на Русия в Украйна предизвика най-голямата бежанска криза в Европа след Втората световна война. За малко повече от 100 дни близо 7 милиона украинци са избягали от страната си, като по-голямата част намират убежище в Европейския съюз. Украйна има четири държави-членки на ЕС за свои съседи. Всички те отвориха границите си за това масово изселването.
С безпрецедентен ход, след руската атака, Европейският съюз предостави на украинците обща защита. „Директивата за временна закрила“, както е известно, дава на тези, които я получават разширено право да се движат свободно в рамките на Европейския съюз, както и разрешения за работа и достъп до здравни грижи, образование и жилищно настаняване.
Тя е „много щедра оферта, отиваща далеч отвъд класическите защити за даване на убежище“, каза Маргартис Схинас, вицепрезидент на Европейската комисия, миналата седмица по време на посещение във Вашингтон. „Бих казал, че това е Европа в най-добрия си вид.“
Схинас, в чиито задължения е координирането на континенталния подход на Европейския съюз към политиката в областта на убежището и миграцията, смята, че много от тези бежанци може в дългосрочен план да не се върнат в родината си.
„Аз очаквам че тази оферта е толкова щедра, че независимо от еволюцията на войната, най-малко 2,5 – 3 милиона души ще останат“, каза той.
Това число емногократно по-голямо от броя на сирийските и афганистанските военни бежанци, на които е дадено убежище от ЕС през последните години. За Схинас това е положително развитие. Той описа много от украинските бежанци като „високообразовани и квалифицирани хора“, които „могат веднага да се включат в нашите системи“, особено в момент, в който континентът е изправен пред демографски спад и значителен недостиг на умения в определени критични сектори.
Много от бежанците са се включили в мрежи на украинската диаспора и са намерили жилища и настаняване, тъй като десетки хиляди граждани в целия Европейски съюз, Великобритания и САЩ, наред с други държави, са се регистрирали да бъдат домакини или да спонсорират украински бежанци. Украинските ученици са в състояние да получат достъп до учебните си програми online.
Всичко това, според Схинас, е довело критиките на традиционните опоненти на имиграцията в ЕС да са сравнително приглушени, въпреки големия поток украински бежанци.
Но наблюдатели в други страни са по-малко впечатлени.
Приемът за украинците е в рязък контраст с начина, по който Европа като цяло е гледала на търсещите убежище от други части на света. Бавно горящата криза, провокирана от войната в Сирия през 2015 г., остави дълбоки политически белези на континента: страните-членки на ЕС се сблъскаха в разбиранията си как да поемат бремето на бежанския приток, а пристигащите стотици хиляди небели, нехристиянски мигранти „възпалиха“ националистите от цяла Европа.
Миналата година, след падането на афганистанското правителство в Кабул, в изявление на министрите на вътрешните работи на ЕС бе даден приоритет на осуетяването на „незаконната миграция от региона“ и „[подсилването] на капацитета за управление на границите“ пред защитата на афганистанския народ, който бе свидетел на две десетилетия провалено западно военно приключение в тяхната страна.
„Руско-украинската война разкри грозното лице на Европа. Тя показа расизма й срещу арабските и африканските имигранти, въпреки всички лозунги за правата на човека“, пише Марва Ел-Шинави в коментар за Дейли Нюз Египет, добавяйки, че европейските правителства „изглежда вярват, че защитата на бежанците е право само за европейците и че останалите раси не са човешки същества“.
Може би една впечатляваща илюстрация на горното може да се види в Полша, чието дясно националистическо правителство беше на нокти от перспективата за презаселване на шепа сирийски бежанци, но пък отвори врати за милиони украинци.
През 2015 г. „бежанците бяха тъмнокожи мюсюлмани и Варшава затръшна границите си „, пише Андреас Клут, бивш главен редактор на Handelsblatt Global. „Сега те са събратя християни и славяни и Полша горещо посрещна повече от половината от 6.7 милиона украинци, които избягаха в чужбина.“
Схинас е наясно с критиката, но отхвърля обвиненията в расизъм.
На тези, които „някак си намекват, че цвета на кожата е фактор в европейската миграционна политика, нека бъда кристално ясен“, каза той. „Не е.“
Схинас твърди, че войната в Украйна — в задния двор на ЕС — е уникално обстоятелство, което е предизвикало различен правен механизъм от по-ранните вълни на мигрантите.
„Ние даваме защита на хората, които бягат от война“, каза той. „Това не се превежда на автоматично право на прием за всички, които идват в Европейския съюз.“
В сравнение с преди седем години блокът има далеч по-голямо финансиране и капацитет за усвояване на притоци на мигранти и наблюдение на границите.
Но без значение от консенсуса около посрещането на украинци на ЕС все още липсва политическо единство за определяне на политика по отношение на търсещите убежище. Схинас смята, че скоро ще се появи такъв консенсус сред 27-те държави-членки на блока.
И скърби: „тази Европа все още няма миграционна политика. Тъжно е, донякъде.“„
Анализ по Ишан Тароор
Път към оригинала на статията – ТУК!