Наско!
Пиша ти това писмо, не да се оплаквам, а за да предложа.
Действителността е такава каквато е и сме свикнали с нея.
Прибирането на отпадъците на част от улица „Пирин“ става в сряда.
Сутрин чакам прилегатите момчета от Чистотата. Чакам ги да дойдат и да вдигнат боклука.
Те, подсвиркайки си, го отнасят до камиона и го изхвърлят.
След това оставят кофите на улицата и аз съм задължен да си ги прибера на мястото им.
Не ми пречи.
Но някога ме няма. Кофите стоят на улицата и пречат.
Днес също беше така.
Готини, чисти и физически здрави момчета. Те пак са ги оставили.
Но мен ме няма да ги вдигна до мястото им.
Разбирам ги момчетата.
Или ги мързи да ги върнат, откъдето са ги взели, или не им е работа.
Аз мисля, че им е работа.
Обадих се на някакъв телефон, който съм запаметил, за да питам проблем ли е да се връщат кофите.
По принцип – не, каза женски глас.
Но разбрах от този разговор, че не могат да задължат работниците си да го направят.
Което значи, че Чистота им плаща малко.
Иначе закъде бързат тези момчета, че бягат от улиците като ужилени?
Предполагам, че отиват на училище.
А в училище се разбира, че срамна работа няма.
Има добра и лоша работа.
Предлагам да им плащаме повече и да свърши този обществен проблем.
Ако началниците им не го разбират, значи е въпрос, свързан с политиката.
Тогава лошо…
Димитър ТОШЕВ