Може би един ден ще бъде открит каменен надпис, подобен на съседния Хераклея Синтика, и тогава дискусията за античното име на града ще секне.
Но безспорно няма никакво съмнение, че поколения наред местни жители, пътешественици, туристи, учени, завоеватели и хора на властта през всички времена оценяват последователно и високо минералните извори, климатичните особености и изобщо природните дадености на града. Град, епископски център още от Античността!
Условно историята и поселищният живот на родния град може да се разделят на четири периода: античен, средновековен и османски; от 1912 до 1949 г., втория, когато селището с Указ №795 от 28 септ. с. г. приема наименованието Сандански; тоталитарния трети, от 1949 до 1989 г. и настоящия демократичен след 1989 до наши дни.
Поселищният живот не престава и след VI век. За съжаление, липсва каквато и да било писмена информация. Единственото сведение има легендарен характер и съгласно местното предание името Свети Врач идва от двама монаси/врачове, т.е. лечители, които идват от района на с. Припечене, дн. Ген. Тодоров.
През следващите исторически епохи римското цивилизовано великолепие на селището остава само блед спомен. Остава обаче благоговейният култ към братята с+в. св. безсребреници и чудотворци Козма и Дамян в Рим, които са патрони на възрожденския църковен храм, построен от местното българско население, наброяващо около 80 къщи. Църквата е осветена на 20 октомври 1861 г., а името се взема от намиращия се на 2 км от града някогашен манастир „Св. св. Козма и Дамян“.
Църковното настоятелство при храм на светите братя-лечители, откритото към него през 1875 г. училище, метохът на Рилската света обител и революционната организация по-късно се оказват онези необходими стожери на народностния дух, които подклаждат бленуваната освободителна идея и са мотив за възходящо развитие. То става възможност след Балканските войни и присъединяването на целия Пирински край към Царство България.
Разбира се, всички периоди от развитието на града могат да бъдат илюстрирани с множество данни, любопитни факти, интересни извори и фотоси. Те преди години намериха израз в доклад от национална конференция „Курорти, курортно дело и почивка в България, XIX-XX век – модернизация и европейски влияния“.
Но постигнатото на земята и в днешния материален свят може да се окаже нетрайно, когато не е в хармония с нетленния духовен живот и безгранично небесно пространство.
Важно е да се спомене голямата гражданска деятелност в първите години след 1989 г. Бе проведена подписка и с мнозинство взето решение на тогавашния Общински съвет да се възстанови името на града. Това решение има историческо значение. За разлика от наложеното през 1949 г., и то с антибългарска идеологическа мотивация име Сандански, този държавнически акт блогородно целеше възстановяване името Свети Врач и утвърждаване за патрони (епоними на града) св. св. безсребреници и чудотворци, лечителите Козма и Дамян. Не бива да се забравя, че това решение бе уважено и професионално, одобрено от Комисията по наименование и преименуване на обекти от национално и местно значение при президента Жельо Желев. Но тогава надделяха политически мотиви и скрупольозни междудържавни съображения, тъй като в ход беше и процедура за промяна имената на Благоевград и Гоце Делчев.
Промяната на градското име е наложена отгоре, а този акт по изкуствен и неестествен път разделя жителите на населеното място. Свети Врач е обявен за Сандански, така както Варна получава името Сталин, Шумен – Коларовград, Добрич – Толбухин.
По онова време на тоталитарните режими има необявено съревнование. В Свети Врач изпреварват идеологическите си събратя от Царево село, дн. Делчево, Република Северна Македония, които имат същата партийна нагласа с антибългарска насоченост, а и същите политически обременености към Яне Сандански. След като е обявен Св. Врач за Сандански, също така безцеремонно заменят българското име Царево село на Делчево. Това време веднъж завинаги е отминало.
Още по-малка тежест имат административни пречки и финансови разходи, тъй като връщането автентичното име на града не е прецедент както в страната, така и по света.
Истинският проблем е на друго място. Добре е да се работи трайно и последователно от първите хора на града за възстановяване истинското име Свети Врач и в изпълнение разумното решение на Общинския съвет, а не да се върви в обратна посока. Не се култивират обществени нагласи за възстановяване името Свети Врач, което от всяка гледна точка е прекрасно жителско име и е най-естествено да бъде прието по демократичен път. Затова не се организират обществени дискусии, срещи с участници в Комисията по наименованията, научни конференции за миналото на гр. Свети Врач, липсва самостоятелен Исторически музей, градската институция на паметта традиционно има археологически профил и т. н.
Освен това светските власти от десетилетия не съгласуват позицията си с тази на свещенослужителите от Българската православна църква в града. Налице е радостен факт, на юбилейния „Пирин фолк“ бе връчена награда „Свети Врач“.
Страничният поглед формира убедеността, че колкото повече са протака, „замита под килима“, отлага, търсят доводи за запазване на съществуващото ненормално положение, толкова повече ще се влошава обществената среда и морал в града ни. Родното ни място и неговите жители имат потребност от духовната закрила на светите братя чудотворци, лечители, легендарно просияли в небесния сонм на Божия престол. Градът е изпълнен с реални проблеми, които не се решават, а задълбочават, а вървежът е само привидно напред.
- Димитър Любенов Тюлеков е роден през 1960 г. в гр. Сандански. Завършва история във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, 1984 г. От 1992 г. е редовен член на Македонски научен институт – София. Дълги години е научен секретар на неговия филиал в Благоевград.
През 1998 г. защитава докторски труд на тема „ВМРО в Петрички окръг, 1922-1934“. Автор е на няколко монографии („ВМРО в Пиринско. Обречено родолюбие, 1919-1934“, „Политическият мит за „македонско малцинство“ в България“ и др.), на десетки студии и статии.
Хабилитира се през 2005 г. Понастоящем е редовен преподавател, доцент в Катедра „Международно право и международни отношения“ на Правно-историческия факултет при Югозападен университет „Неофит Рилски“ – Благоевград. Води няколко лекционни курса в областта на „История на международните отношения“, „Геополитика, отбрана и сигурност“, „Външна политика на България“, „Международни организации“, „Политическа история на балканските народи и държави“ и др.