През 2022 г. се проведоха първите археологически разкопки на църквата „Света Богородица“ в исторически квартал Армения на гр. Мелник с финансовата подкрепа на Министерството на културата и община Сандански.
Ръководител на проучването е гл. ас. д-р Методи Златков, НАИМ – БАН, а консултант – проф. д.и.н. Виолета Нешева. В екипа бяха включени специалисти от Археологически музей-Сандански и РИМ-Благоевград. Надписът е разчетен от гл.ас. д-р Николай Шаранков, водещ епиграф в България.
Отличиха се ясно два периода на застрояване. Първият е от ΧΙΙΙ – ΧIV в., когато е построена църква с дължина над 14 м. Тя съществува до XVII – XVIII в. и около нея се развива некропол. Вторият период на застрояване е от Възраждането. В средата на ΧΙΧ в. върху руините на по-ранната църква е построен значително по-голям храм с обща дължина 32,60 м. Този втори храм, заедно с подпорните зидове около него, променя цялостно образа на терена на обекта. По-голямата част от стените на възрожденския храма са запазени на височина от около 2 м, а южният зид е запазен на височина 6 м.
При проучването са открити фрагменти от средновековни и възрожденски стенописи и над 65 находки – фрагменти от каменни кръстове, керамика, различни метални предмети и др. Сред тези находки се откроява фрагмент от седемредов строителен надпис от XIII – XIV в./на снимката/. В текста му се споменава възстановяването на обществена сграда в средновековния Мелник с усилията на неизвестен досега епископ на име Ва[силий?] ([συνδρ]ομῆς Βα|[σιλείου (?) ἐπισκ]όπου). Датата, изписана в края на текста, за съжаление е запазена само частично, без годината – 13 април или 13 юли ([Ἀπρι]λίω или [Ἰου]λίῳ ιγ′). Предполагаме, че този надпис е свързан с преустройство на средновековната църква.
Обектът е включен с постер в Националната изложба „Българска археология през 2022 г.“, която се открива на 15.02.2023 г. в Националния археологически институт с музей към БАН. Каменният надпис ще бъде изложен в експозицията на НАИМ-БАН за три месеца.
