Идеята за прокопаването на тунел през Креснеснкото дефиле се дискутира от години, като най-големите й защитници са представителите на българските зелени неправителствени организации.
Според тях тунелът би защитил природата в Дефилето.
Това обаче далеч не е така.
На първо място прокопаването на 15-километров тунел изисква изграждането на множество сервизни пътища, които ще трябва да бъдат прекарани през дефилето.
По тях ще трябва да бъдат извозвани около 10 млн. тона радиоактивни скали.
По данни на Българското геологическо дружество това е един от най-богатите региони в страната. До скоро уран там се е добивал в рудник Крупник, Игралище, Брежани, рудник Сенокос, Струма 1 и 2 и находище Симитли. В Сенокос са добити 78 тона уран 238. В Симитли 28 т., а в Игралище -12 т. Доказаните запаси в находище Симитли са 2334 тона.
Всички проби, които са вземани в последните години от района на Кресненското дефиле, включително на водата от реките Луда река и Яна, са с повишена радиоактивност. Резултатите показват следното – стойностите на уран – 238 са 540 Bq/кг.,на радий -226 е 500 Bq/ кг и на торий -230 е 1080 Bq /кг.
Как ще се извозят радиоактивните земни маси?
Сериозен проблем, за който трудно може да бъде намерено решение, е извозването на цялата земна маса радиоактивни скали.
За целта трябва да се използват специални херметично затворени ремаркета, с каквито най-вероятно в България няма и ще трябва да се поръчват специално за целта.
Друг проблем е откъде ще минават машините, които ще извозват скалите. Това може да става по два начина. Първият е да се използва сегашният път Е-79, но това би образувало огромни задръствания.
Другият е да се прокарат множество нови пътища в защитената зона по Натура Кресна-Илинденци. За да се случи това трябва да бъдат изготвени нова Оценка за въздействие върху околната среда и Оценка за съвместимост със зоните от Натура. Процес, чието изработване изработването и преминаване през задължителния съдебен контрол, ще отнеме най-малко пет години.
Къде ще се депонират 10 млн. тона радиоактивни скали?
Отговор на този въпрос няма. И никой не може да отговори на него. Има няколко варианта.
Първият е радиоактивната скална маса да се складира по открит способ. За целта е необходимо някъде в района да се изгради депо. То трябва да отговаря на всички изисквания за съхранение на радиоактивни отпадъци. При валежи и топене на снегове за не може радиоактивни вода да се прослушва в земните пластове .Разбира се на площадката трябва да се направи ОВОС/оценка на въздействието върху околната среда/ и Оценка за съвместимост ,защото целият район е в защитена зона по Натура. Тази оценка със сигурност ще бъде обжалване от местните хора ,общини или зелени неправителствени организации. Така че само този процес ще забави строителството с няколко години.
Съществува и друга възможност. Тези 10 млн.кубически метра радиоактивна скална. маса да бъде извозена на друго ,по -подходящо място в страната ,което не е в Натура. Но, как ще се организира такава мащабна операция и коя община ще се съгласи на нейна територия да се складират тези количества не е проучвано и изследвана и отново ще трябва Екологична оценка. Има и трета възможност. Някоя фирма да поиска да преработи тези скали в ,които има наличие на уран 238.Съществува и вариант за износ. Но това са хипотетични идеи колко те са реално изпълними, въобще не е ясно.
Пред прокопаването на тунела има и друга пречка – сеизмичността
Регионът около Кресна е известен като най-земетръсната зона в България. През 1904г. там е регистрирано и най-силното земетресение в историята ни – 7.2 по Рихтер. Земетресението е усетено на целия Балкански полуостров, а жертвите са над 200. Смята се, че това е едно от най-мощните земетресения в историята на Европа.
Сеизмолозите приемат Крупнишко-Кресненско земетръсно огнище за мястото с най-висок енергиен потенциал в страната и един от най-високите в Европа. Земетресение в региона има предпоставки да достигне унищожителните над 7 по скалата на Рихтер.
В телевизионно участие светилото в сеизмологията, проф. Николай Милошев, директор на Института по геофизика геодезия и география към БАН, също потвърди, че района Благоевград-Симитли е най-земетръсната зона в България.
„Общо шест са по-силно сеизмичните райони в България. Най-сеизмичният е Благоевград-Симитли“ коментира в „Здравей, България“ проф. Милошев.
Има разлика
Привържениците на идеята за тунела през Кресненското дефиле често дават примери с Алпите, където са прокопани множество тунели. За разлика от района на Кресна обаче, статистиката показва, че във високите части на планинската верига земетресенията изключително рядко достигат над 4 по Рихтер. Изключения правят трусове от Чурвалден от 1295г. (6.1 по Рихтер), както и този от Висп през 1855 (отново 6.1 по Рихтер).
В същото време Кресненското земетресение се смята за едно от най-силните в цяла Европа за последните 200 години, а в Кресненския разлом има всички предпоставки за много по-силно земетресение от тези в Алпите.
Има и друга сериозна пречка пред строителството на тунела – радиоактивните скали
Другият сериозен въпрос е как ще бъде улавян газът радон, който ще се отделя при пробиването на тунела. Той и сега излиза през пукнатините на скалите, но се разсейва във въздуха. Радонът е радиоактивен газ, който се образува при разпада на урана в почвата, скалите и водата, откъдето постъпва във въздуха. Газът бързо се разпада на радиоактивни частици, които се отлагат по прашинките носещи се във въздуха. Вдишват се и така се отлагат по дихателните пътища и белите дробове. Радона е много опасен за човешкото здраве, когато е в по-високи концентрации.
В района на село Крупник, в началото на Кресненското дефиле, от 1987 година работи сеизмична станция. Там в подземието на съоръжението непрекъснато се измерват нивата на газа радон, който изтича в района на Кресненското дефиле. Той се отчита в бекерели. Нормалните стойности са от 400 до 1000 Bq. В станция Крупник нивата, които се наблюдават, са над 50 000 Bq, тоест 50 -70 пъти повече от нормата. С такова, а може би и по-голямо количество, ще бъдат облъчвани строителите на тунела, и то в продължение на над 10 години, колкото ще трае прокопаването на тунелите. Как ще бъде улавян смъртоносния газ засега няма отговор.
Не е ясно защо българските еколози толкова яростно настояват през Кресненското дефиле да бъде прокопан тунел, а не да бъде използван пътя, който е изграден по маршрут, използван векове назад.
Освен това при изпълнението на сега приетия вариант половината от трафика ще бъде изнесен извън дефилето, както ще бъде премахнат и трафика от Кресна, защото магистралата ще заобикаля града.
