Примерите за насилие над деца и учители са безброй. За всеки критично мислещ е очевидно, че това се случва пред бездействащите погледи на държавните институции, демонстриращи апатия и малодушие към войнстващите родителски напъни за намеса в управлението на българското образование. Отрицателните последствия от този поощряван от МОН, РУО и Общинските институции флирт с родителските активи, е повече от очевиден.
Синдикат „Образование“ отдавна предупреждава за неблагоприятните последствия от тази политика и предлага решения. Добре известни на обществото са нашите призиви за институционално партниране към българското училище, за ограничаване намесата на родителите в работата на учителите и директорите, за въвеждане на стандарт за поведение на учениците и засилване на дисциплината в училище, включително с въвеждане на оценка, която да я измерва.
Последният случай с Дебора, който разтърси българското общество и предизвика масови протести, е еманация на насилието, станало традиционно в българското общество и институции, в които няма никакви санкции за учениците – агресори и родителите – без родителско призвание. За щастие този случай не завърши фатално, но в много други развръзката е гибелна.
Синдикат „Образование“ многократно е предлагал и предлага за системата на средното образование:
- Да се спазва безусловно училищния правилник, регламентиран в задължителен договор, който всеки родител подписва с образователната институция.
- Да се ситуират инструменти за училището – административни и финансови, за ученици и родители, които не спазват ЗПУО и училищния правилник.
- Да се въведе оценка за дисциплина на българските ученици.
- Да се забрани нерегламентираната комуникация между родител и учител.
- Да се спре с политическата и административна подкрепа на всички български институции към всеки родител написал жалба срещу образователна институция.
- Да се инициира обществен дебат, в който да се потърси консенсус по повод възпитанието на учениците в посока нулева толерантност към ученици, които налагат агресия към ученици, учители, родители и обществени институции.
Синдикат „Образование“ заявява, вече нямаме време за чакане. Необходими са ефективни мерки, не само в общото антиагресивно законодателство на всички български институции, но и в мисленето на цялото ни общество. Личният псевдокомфорт не може да бъде разменян с бъдещето на нашите деца. Дошло е време за решителни стъпки за противодействие на всеки каприз от външните фактори за сметка на българското учителство и най-вече на възпитанието и подготовката за живота на българските ученици, както в клас, така и извън него..