Остава по-малко от половин година и ще видим новия облик на ГУМ. Как е започнал мисията си магазинът, Версия 1.0? Има думата Андон Тотев, директор на „Търговия на дребно“ тогава, а по-късно – кмет на Община Сандански (2003-2015).
Г-н Тотев, знаем, че навремето когато е откриван ГУМ, Вие командвате търговията в общината. Как бе построена тази легендарна сграда?
От 1967 г. започнах работа в Окръжния кооперативен съюз като фактурист-счетоводител. Първо да отбележа, че аз съм завършил средното си образование в Икономически техникум „Иван Илиев“, Благоевград. Тогава курсът на обучение беше 5 години. След това висше образование завърших във ВИНС (Висш институт за народно стопанство, б. ред.) в град Варна, специалност „Вътрешна търговия“. В Окръжния кооперативен съюз последователно съм работил, както казах, като фактурист-счетоводител, след това стоковед, началник на отдел, а близо две години съм бил директор.
По това време директор на „Търговия на дребно“ беше покойният Георги Янков, тук, в Сандански. Той започна изграждането на ГУМ и го доведе до ниво карабина. Това е през 1974 г. Георги Янков се пенсионира.
Тогава Общинският комитет на БКП реши аз – от началник на „Търговия на едро“, да стана на „Търговия на дребно“. Така на мен се падна честта, още преди да го открия и да режа лента, да се заема с обзавеждането на ГУМ. Първо ‑ с търговското обзавеждане, на което да бъдат слагани стоките. И второ – трябваше да се назначат кадри. Тогава формирахме ПУЦ (Професионално-учебен център, б. ред.), в който се обучаваха около 40 млади хора.
След това, за съжаление, ГУМ работи 4-5 месеца. Избухна пожар в сградата, подпалена от осветителните тела. Имахме доста перипетии с Противопожарната служба. Тогава искаха нас да нарочат отговорни за запалването.
Всъщност се установи, че причината е в осветлението, което беше неоново, с дросели. Дроселът се нагрява и пада върху самия плексиглас. И това се случва на щанда с преждите, които тогава бяха почти изкуствени – огънят пламва жестоко.
По онова време се правеха събори между България и Югославия. За нас беше отреден град Берово. Съборът трябваше да се проведе на 20 септември 1974 година в Сандански. Бяхме домакини и пред нас стоеше важна задача – да възстановим ГУМ за предстоящия събор. Да уточня – в Берово бяха писали, че е изгорял храмът на търговията в града ни. Беровчани бяха притеснени, че няма могат да бъдат посрещнати и да правят търговия. Но ние се мобилизирахме. Благодарение на целия „специален отряд“, съставен от гипсаджии и други майстори, успяхме да пуснем ГУМ в експлоатация. Аз прерязах лентата, а реч произнесе Петър Дюлгеров (първи секретар на Окръжния комитет на БКП по онова време, б. ред.).
През 1976 г. обединиха двете предприятия – „Търговия на едро“ и „Здравна храна“ (ресторанти, павилиони и т.н.) Директор на „Здрава храна“ дотогава бе Илия Костадинов, т.нар. Куртев. След обединението той пое ръководството на „Казепов“, а аз оглавих новосъздаденото предприятие – „Търговия на дребно и обществено хранене“. Имах 754 души персонал – магазинери, готвачи, сервитьори, бармани.
Помните ли кой е архитектът на сградата?
Не мога да кажа, защото, както вече казах, строежът на ГУМ бе започнал при Георги Янков, моят предшественик. Тогава бяхме под ръководство на Министерство на вътрешната търговия и услугите. Но за архитекта нямам представа.
Имам информация, че когато е започнатото сегашното преустройство на сградата, не е открита документацията й. Тя е изгоряла в Благоевград…
Възможно е. Нашето управление така беше структурирано, че имаше стопанска дирекция „Търговия“ в окръга. Бяхме на тяхно подчинение. Там влизаха „Обществено хранене“, „Търговия на дребно“ и „Хлебопроизводство“. По всяка вероятност там нещо се е случило с документацията. Не мога да кажа със сигурност.
Кой изпълняваше строежа?
Нашата местна строителна организация „Стройрайон“. Имаше и строителни довършителни дейности, които извършваше и БКС (Благоустройство и комунално стопанство, б ред).
Как стартира ГУМ като търговски обект? Бързо ли успяхте да наберете скорост?
Много бързо. Ние бяхме пионери в тази форма на търгуване – самообслужването. Супермаркетът беше на самообслужване. Във всичките ни магазини се прилагаше успешно тази форма на търгуване. Спомням си, че при първата ревизия имаше 11 000 лева дефицит от супермаркета. Негов управител беше Кръстьо Маламов.
Тогава в министерството на търговията и услугите имаше обаче една политика на търговски риск. И по силата на този „търговски риск“ беше покрит дефицитът.
Някои имена да споменете, имена на много добри и отлични работници…
Донка Дерибанова, Гина Загорова, Кръстана – на обувките, Катето беше на парфюмерията, Асен Попов, Кръстьо Маламов, Венета Буюклиева, Атанас Тодоров, Васил Чакъров. Последните двама от изброените бяха началници на отдели.
Имаше хроничен дефицит на много стоки по онова време. Как се справяхте?
Така е, имаше. Справяхме се главно чрез контакти с производствени предприятия из цялата страна. Много дефицитен беше шпековият салам. Ние правехме контакт с месокомбинатите в Ловеч, Самоков, Пловдив. Тогава в България така беше структурирана вътрешната търговия, че имаше 9 търговски бази на едро в цялата страна. Най-близката беше в София.
След пожара в ГУМ какви бяха загубите?
Загубите възлизаха на стойност 500 000 лева, само от повредените стоки! Отделно беше необходим ремонт на сградата. Това бяха много пари. Не че изгоряха тези стоки, повечето бяха повредени от пушека.
Ако погледнем назад във времето, излиза, че създаването на ГУМ е била изключително перспективна политика за града.
По това време нашият ГУМ беше четвъртият за цялата страна. Аз черпех опит от ГУМ-а в Стара Загора. Имахме много добра оценка от ресорното министерство заради успешно приложената форма на самообслужване в търговията. Министър беше по това време Пеко Таков. Магазини от типа ГУМ имаше в Стара Загора, Горна Оряховица, Варна и Сандански.
Следващият път: как бе създаден днешният пл. „България“.