Германецът Олаф Лудвиг едно от най-големите имена в световното колоездене, олимпийски и световен шампион. От много години той е чест гост на град Сандански.
Радвам се да Ви видя отново в град Сандански, г-н Лудвиг, този път за юбилейното XV-то издание на Tour de Sandanski. След толкова много опит, който имате в организирането на тези обиколки, е уместно да Ви попитам: с какви чувства Вашите сънародници напускат България, когато поредния тур е приключил?
С много положителни емоции и добри чувства. Хората в Сандански са много отворени, много приятелски настроени. Ние, колоездачите, когато сме на улицата пречим по някакъв начин на движението, но в повечето случаи ни бибипкат весело, отколкото някой да ни се ядоса. Моите сънародници, които идват при вас от Западна Германия, нямат представа от България и Балканите, но са много приятно изненадани.
Другите, които са от някогашната ГДР… много от тях, които са били вече в Рилския манастир, на Черно море и Мелник, Сандански… те сравняват спомените си отпреди 30-40 години и онова, което виждат сега. И те са приятно изненадани от направеното през това време.
Защо избрахте Сандански и Мелник, а не някой друг български край?
Не беше мислено да бъде в Сандански. Но Йорг Щренгер, който е отговорен за маркетинга на цялото събитие, е бил, заедно с неговия приятел Виктор Лисичков, в Парк хотел „Пирин“, видял е самия хотел, басейна и му хрумнало да покаже у нас какво има в град Сандански. И решил да съчетае това с колоезденето, нашия спорт.
Така се роди първият тур, който беше не чак толкова добре организиран, но пък в него имаше много интересни моменти. Кога ще го направим пак, питаха ни? Започна дискусия: как да подобрим следващите турове?
Ние сме много време на колелата си, докато обикаляме, но това не е най-важното, нито пък е важно да правим някакво състезание помежду си.
Искаме групите ни не само да изпитват удоволствие от карането на колелото, но и когато правим fitness, wellness и SPA в хотела. Хората ни трябва видят и по нещо и от България, наричаме го Land und Leute(„Земята и хората“). Ето, през тази седмица ще покажем на групата и други заведения и колкото е възможно – повече населени места.
Виждам, че на екипите Ви главен спонсор е Винарска изба „Златен Рожен“. Харесвате ли вината от нашия регион, в частност – и на тази винарна?
Нормалното е, колоездачите да пият много бира. Досега не е имало някой да се оплаче от българската бира. Но имаме и много хора, които пият вино.
Особено хората от ГДР, които свързват Мелник с червеното вино. Контактите ни със “Златен Рожен” позволяват още през първия ден на обиколките да дегустираме вината от този регион. А и новият музей за ретро автомобили на “Златен Рожен” направи силно впечатление на сънародниците ми. Някои от тях не искаха да си тръгнат оттам.
В Германия виждал ли се подобен музей?
Да, има, но в точно такава малка форма няма.
Ще продължители с Tour de Sandanski занапред?
Да. Трима сме организаторите – аз, Миша Шифнер (някога е бил треньор на отбора по колоездене на ГДР в Пробега на мира, б.а.) и Йорг Щренгер. Аз съм най-млад от тримата и ще продължава с Tour de Sandanski. Докато съм във физическа форма.
Изненадахте ме с това, че германци харесват българска бира! Все пак Вашата страна е световен лидер в производството на тази напитка. Коя българска марка бира допада на сънародниците Ви най-много?
“Шуменско” (мълниеносен отговор, без замисляне, б.а.). Имахме гости, специалисти по бирата, които предварително ни питаха, дали има добри бири в България. Отговорих им, че не бива да се притесняват за това, а просто да посетят страната Ви.
Нямаше оплаквания от българската бира, както Ви казах. Ние искаме да покажем на нашите сънародници българско вино, храни и прекрасни места от района на Сандански. Нашите обиколки, повтарям, не са само класическа тренировка по колоездене.
Благодаря Ви, г-н Лудвиг! Пожелавам Ви занапред да имате същата енергия и желязно здраве, за да продължите все така успешно да правите, това което правите, в моята страна!
***
Б. ред. Благодарности на Олга Събева за симултанния превод!
