- Как се развива съвременното българско образование, според мнението на един практикуващ учител?
Българското образование по традиция е консервативно, както е във всяка една европейска страна – с изключение на Финландия и още някои северни страни. То се придържа към стари принципи, установени правила във времето, проверени и трудно променящи се.
Когато обаче се променя, трябва внимателно да се обмисля, понеже образованието е централизирано и се управлява от министър и Регионални управления на образованието и върви по модели, заложени още от началото на централизираното българско образование.
Това начало е дадено, когато руската администрация създава администриране на образованието в Княжество България. Това е имперският модел на образование и през годините, въпреки частичните промени (в правописа, в правоговора…), той си остава йерархичен. В министерството се определят програмите в образованието, които важат за всички. От може би 2000-та година се въведе и избор на учебници от преподавателите, но тука има монополи в издателската дейност, които властват и в избора на учебници от учителите. А това вреди на образователния процес, защото води до еднообразие в обучението, а децата обичат да им е интересно.
В противовес могат да се дадат като пример финландската образователна система, както и ирландската. Там няма образователни програми, няма учебни планове. Проверката на знанията се извършват с изпити, както при нас, само че учителите за преподаването си избират програмите спрямо учебниците на пазара. Финландската образователна система е призната световно за най-добрата и ефективна образователна система.
Някои постсоциалистически държави (например прибалтийските) също са тръгнали по този път и система и, ето че прогресират. След това Исландия, Ирландия вкараха в образованието си високи изисквания.
Образованието в България преди 9 септември 1944 г. дава много висока степен на знания. Гимназиалният учител е бил с много висока степен на образованост и отговорност. Тоганашните учители са давали образование на учениците, каквото се е давало и в университетите. А от гимназията нагоре са ги привличали и пращали в чужбина да се дообразоват, тъй като са били готови за това.
- Как протича един Ваш учебен час?
Тук всеки учител, било то в начален, прогимназиален или гимназиален етап в училище трябва да спазва схемата, спусната от Регионалното управление на образованието. Добре да споменем за учителите на XIX век, които са проповядвали за свобода, братство и равенство – идеи, в които наистина са вярвали и които (според политическата конюнктура по онова време) са били подложени на гонения от властта.
В момента един мой учебен час минава неусетно. Преподавател съм по английски език в начален етап.
Също тук искам да споменем за хората, преборили се със промяна в образователната система, именно за обучението по английски език да бъде включен в начален етап на образованието.
Повечето от децата идват спокойни и подготвени (от гледна точка на самочувствието си, че са учили английски език в детската градина). Това е много важна част от подготовката на децата, защото им помага да избегнат стреса при първия им сериозен сблъсък с езика в училище.
Всичките ми ученици, независимо какъв етнос и култура притежават, колкото и нескромно да звучи, чакат с нетърпение срещата си с мен в часа по английски език. Питайки ме по коридорите в междучасията нетърпеливо: „Мистър, кога започва часът ни?“. Те са винаги във възторг от срещите ни. При отговор от моя страна „Започваме след малко“, възгласите са „Уау“!, „Супееер, имаме английски, имаме английски“! При мен е така, но има ситуации, в които децата се „плескат по челото“ и с отегчение възклицават „Уфф, пак тоя английски“!
- Какво намирате за позитивно в образователния процес и кое смятате, че не трябва да се случва?
За позитивно намирам, че дава перспектива на подрастващите. Дава знание или как се придобива знание. Младите имат шанса да развиват познанията си, стига да го искат. Ролята на учителя да ги стимулира, семейството – също. Ако у дома няма стремеж за образоване, то тогава училището се оказва само едно приют, където децата са, за да не бъдат на улицата. Родителите са спокойни, че има кой да им наглежда децата, докато те са на работа. Ако у дома няма създадени навици за образоване, то в училището трудно може да се създадат. Семейството е мястото, където може да се стимулира желанието за повече знания.
Училището, от друга страна, е институция, която учи децата на дисциплина. Учи ги за отношенията в йерархията. Кой, кой е, т.е. на дисциплина и уважение към тези, които знаят повече от тях, а именно преподавателите. Организира начина, по който учениците да търсят знания. Как да се разпределят знанията по категории и подкатегории.
Един обикновен пример – математиката (най-общо название). Подраздели: аритметика; геометрия; тригонометрия. В аритметиката се учи: събиране, изваждане, умножение, деление. Учи се и за уравнения – с едно неизвестно, с две неизвестни и пр. Можем да изреждаме още. Важното е, че децата се учат да систематизират. Такъв тип знания дава училището.
Това, което в момента се случва, а не бива, според мен са големите паралелки, многото деца, които един учител трудно може да овладее. Учителите са с орязани права от българското законодателство и по този начин понякога не могат да се справят със ситуациите, които възникват в училище. Имат притеснение, че могат да бъдат санкционирани от ръководството и от външни фактори. Слабата взаимоспомагателна връзка между учители и родители. Това е така, защото родителите са твърде заети, прехвърляйки цялата отговорност и грижа за децата си върху учителя. А той не може да се справи! Не може да бъде родител на 20 и повече деца.
Руската образователна система разреши на местните власти, освен държавната заплата, да речем 1000$ на учител, да добавят колкото възможно, за да се повиши. Така заплатите на учителите станаха 2000 – 3000 – 4000$. Образованието в Русия в момента е в пъти по-добро, отколкото у нас.
- Как оценявате учебниците и учебните помагала?
Трябва да има учебници и помагала, добре написани и да са интересни за децата. В момента тези учебници и помагала са сложно написани, недостъпни за разбиране от подрастващите и детското съзнание. Отблъскващи! Прекалени задоволяващо амбициите на авторите си. Не са правени с мисъл, че малки деца и по-големи деца ще се учат от тях. Тук говорим за учебниците и помагалата по английски език, към които имам поглед. Като отворим страниците с диалозите, виждаме как не трябва да се пише учебник.
Учебните помагала не са задължителни, но са изключително полезни за образователната дейност.
- Ефективност на обучението по английски език в начален образователен етап?
Ефективността на обучението по английски език е голяма. Стъпало, защото във втори клас децата са податливи и могат да усвояват всякакви езици. В случая се сещам за израз на Ноам Чомски: „Езикът не е цел, а е инструмент“, казва той! Когато владееш добре инструмента можеш да постигнеш успешно целите си.
Да! При всичките критики и условности учителите се вършат работата и децата напредват в обучението, като в резултат децата научават езика от ранна възраст и повечето напускат пределите на нашата държава като работят и учат в чужбина.
Тук обаче е важно да разграничим работата на учителя и политиката на държавата по отношение на напускането на добри ученици за следване и работа в чужбина. Това че не се връщат в България, не е проблем на учителя, т. е. (мой проблем), защото това ни е работата, а именно да научим ученика. Все пак всички професии започват от учителската.
Проблемът е в мисленето на политиците. Учителят е дал възможност за избор, дали ученикът да учи в България или в чужбина. Някои избират да живеят в чужбина. Защо в чужбина ще попитате? Ами, защото там изборът за възможности на реализация на придобитите знания е много по-добър. Тук, в България, ако си „много знаещ, значи си неудобен“, защото началникът ти не е в същата категория
Според мен единствената алтернатива е Американският университет в България. Интересното е, че там имат часове по актьорско майсторство. Не знам дали знаете, защо в Американския университет, в специалности като икономика, финанси и прочие, се преподава актьорско майсторство? Ще ви кажа. Защото там се учи мениджмънт и как се водят преговори. Когато преговаряш с партньор или конкурент трябва да си добър актьор. Учат ги и лично съм бил на техни постановки. Играят и така се учат да умеят да играят роли в различни ситуации, когато трябва да се срещат с потенциални партньори.
Не си представям в УНСС да учат актьорско майсторство!? В комуникацията си с хората в бизнеса, човек трябва да влиза в роли като един актьор. В живота може да си честен човек, но в търговията не може да не излъжеш. Иначе няма да си продадеш стоката.
Изводите, които можем да си направим са, че семейството е мястото, където се усвояват добродетелите, включително и към образованието.
Училището е предназначено основно да дава образование. То възпитава с традициите си и с поведението на учителите, но не е в състояние да дава възпитание, което не е усвоено в семейството.
Ако има някакви проблеми с възпитанието на едно дете, то те не са породени в училището, а в семейството му. Училището е образователна институция, а не възпитателна. Учителите са образователи, а не възпитатели. С поведението си те демонстрират възпитание, но не са в състояние да налагат възпитание насила на невъзпитаните ученици.