Вместо да съдействат за идеята за издигане на паметник на Дядо Добри, Светият синод и държавата в лицето на Столична община разиграват и прехвърлят темата като горещ картоф. И така вече повече от пет години.
Последният пример от сагата по реализирането на проекта Монумент Дядо Добри – първият паметник на Доброто в България идва от направление „Архитектура и градоустройство“ в Столична община.
„Подкрепяме препоръките на район „Слатина“ и предлагаме да се потърси по-подходящо място, свързано с дейността на Дядо Добри, както и да се осмислят художественият образ и материал за изработка на паметника“, пише в писмо на главния архитект на СО, адресирано до зам.-кмета на София Мирослав Боршош и архитект Димитър Бакалов, който работи по проекта.
Решението на главния архитект идва на фона на 5-годишна битка на сдружение „Азбукари“ и съмишленици за изработка на паметник на благодетеля от талантливи ученици от каменоделското школо във врачанското село Кунино и поставянето му. След множество провеждани разговори и официална кореспонденция от Светия синод отказват поставяне на монумент на Дядо Добри в пространството около патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ и столичния храм „Свети Седмочисленици“, където приживе благочестивият старец събираше милостиня, за да я дари по-късно за строеж или ремонт на храмове в цялата страна. Включително и на храм-паметника, чийто най-голям физически дарител и до днес продължава да бъде именно Добре Добрев със своите 35 700 лв.
Накрая синодалните старци решиха да препоръчат паметникът да бъде поставен в двора на църквата в с. Байлово. Далеч от светините, пред които покойният столетник събираше милостиня за същия този синод и с които миряните го отъждествяваха.
По-късно започват редица разговори и със Столична община. От сдружението са насочени към столичния парк „Гео Милев“ в район „Слатина“. Следват обещания за съдействие и светъл хоризонт, като проектът е идеята за паметник на Дядо Добри да бъде реализирана след тази за монумент на легендата на „Левски“ Георги Аспарухов-Гунди. И докато паметникът на славната „синя“ деветка вече бе официално открит, то изведнъж обещанията за съдействие за такъв и на Дядо Добри придобиват коренно различна форма.
Оказва се, че действията по общественото обсъждане и взетите решения не изглеждат никак чисти.
„Изискахме информация от район „Слатина“, която направо е скандална. След официална среща с кмета Георги Илиев беше взето решение за провеждане на обществено обсъждане за одобрение на идеята за поставяне на паметника в парк „Гео Милев“. Бяха направени препоръки да се видоизмени целият проект, което направихме с архитектите Бакалови – баща и син. Общественото обсъждане се е провело без наше знание и без известяване на Инициативния комитет, ангажиран с идеята за създаването на паметника на Дядо Добри. Скриват датата на провеждането на общественото обсъждане. Впоследствие разбираме, че от проведеното обществено обсъждане в район „Слатина“ не са произтекли проблеми, нас официално не ни известяват със съдържанието на каквито и да е било препоръки. Главният архитект на район „Слатина“ казва, че всичко е минало безоблачно. След това изпращат някакви препоръки, с които не сме запознати, до Експертния съвет на ДАГ (СО), които в официалния документ на СО не са описани. Но намерихме документ, който казва едва ли не, че делото на Дядо Добри няма национален характер и доброто трябва да го ориентираме само по местоположението в миналото на дядото. Това, че Иван Вазов, Ботев и Левски са от малки градове, не означава че не ги чества цялата нация. Аргументите им са нелепи и издишат“, коментира председателят на сдружение „Азбукари“ Цвета Кирилова.
В същото време се провежда Експертен съвет, на който не са поканени авторите на проекта, които да аргументират идеята – баща и син Бакалови, които създават проекта.
„Абсурдно е всичко това. Някакви чиновници да вземат решение, скривайки от авторите, инициаторите и инициативния комитет провеждането на Обществено обсъждане в район „Слатина“ и въпреки правото на авторите на проекта да го аргументират при провеждането на този Експертен съвет на СО“, казва Кирилова.
„България Днес“ ще потърси всички страни и ще следи казуса занапред.
Автор: Борислав Радославов
„България Днес“
