Минаха конкурсите за директори на училища. За мен бяха еталон за безсилието в системата на образованието. За пореден път… липса на информация, липса на ясно измерими параметри за оценка. Липса на прозрачност. Съмнителна експертиза на РУО. Регионалните зависимости бяха предвидими. На места се говореше кой е „по-достоен“.
Толкова ли беше трудно да направят теста в София? За качеството и нивото на теста няма да коментирам. Там си беше чиста демонстрация на сила. Добър, лош, тестът е филтър. Събеседването защо не се проведе в София, пред комисия от експерти, които нямат емоционални и регионални зависимости?
Този път ударихме дъното.
Ако РУО ще отговаря за оценката на ново качество в институциите, след провеждането на самооценка (по Наредба самооценката ще се проведе догодина, а одит на последващата), отново очаквам да стане същото.
Връзкарите ще са отличници, политически неудобните – с предписания.
Сега вече няма как да оправим „счупеното“. Поне да се помисли за бъдещите конкурси, бъдещите одити и възможността те да бъдат проведени адекватно. Да се помисли външните одити за ниво на качеството да бъдат провеждани от хора, които имат капацитет.
Някои ще кажат: „Няма хора!“
Предложение би могло да бъде, поне в началото, пенсионирани директори, доказали ниво на компетентност през годините, да бъдат подготвени за външни одитори. Толкова дейни и качествени хора остават „извън борда“.
Докато се обучи млад екип одитори, защо не използваме подготвените кадри?
Относно РУО…
Закривайте ги! Изберете качествените кадри от РУО и ги пренасочете по други звена на системата.
Към днешна дата слабото звено в образованието не са директори и учители. РУО е най-слабото звено. Когато липсва адекватно подпомагане и контрол, когато знаеш, че ако имаш връзки си недосегаем… резултатите са тези: демотивирани учители, липса на грамотност в децата, недоволни родители.
Изкуственото противопоставяне на родители и учители е перфектния инструмент за манипулация и чудесна възможност да се прикрие тази безперспективност на политиките. Мотивацията на работещите, ефективно работещите с децата е сведена до нива, които не предполагат качество на образователната услуга.
Толерират се неефективно работещите в системата, за сметка на децата. Толерират се жалби, безумни жалби срещу директори, учители. Липсват права в подкрепа на гилдията.
Тя има само задължения, които обхващат елементи и изисквания, които зависят от семейната среда. Има учители, които тормозят децата. Липсва възможност за прилагане на адекватни мерки от страна на директорите, по отношение на учители, доказано „вредни“ за децата. Неприятно е да го чуем, да го говорим, да пишем, но Ви представям действителността. Време е за прилагане на точно и бързо решение от страна на МОН. Помислете за децата! Помислете за учителите!
Продължавам да вярвам, че някой ще прояви здрав разум. Успокоявам се… „Най-тъмно е преди зазоряване.“
Bozhidar Hariskov, a teacher of English