Любомир Алексиев е кандидат за народен представител от листата на Коалиция „БСП за България“ в 1 МИР Благоевград. Той е роден през 1984 г. в гр. Сандански, семеен, с три деца в предучилищна и начална възраст. Завършил е Българска филология, специализирал като учител по английски език и в момента работи като такъв. Можете да го подкрепите като гласувате с номер 24 за партия и с преференция 108.
Защо решихте да се кандидатирате за народен представител и какви ще бъдат вашите лични приоритети?
Загрижен съм за образованието, защото там съществуват много проблеми, които влияят върху качеството на обучението сред подрастващите.
Като действащ учител, вижданията ми са, че децата трябва да получават адекватно образование, адекватно здравеопазване, учебници и учебни помагала, които да развиват тяхното аналитично мислене.
Комуникацията между децата, техните родители, приятели и учители, в последно време е в състояние на сериозна криза.
Да обединим и възстановим недоверчивата връзка между дете, родител, учител, училище. Да покажем на родителите, че децата не трябва да бъдат търговски продукт още от раждането им, възпитанието им, образованието им.
Децата започнаха да се превръщат в нещо общо и комерсиално, а забравяме, че те са личности и са нашето бъдеще.
Вие сте учител и имате преки наблюдения върху образователната система в България. Кои са най-големите проблеми в момента и какво трябва да се промени след като минат изборите и бъде конституирано 50-то Народно събрание?
Трябва да се промени начина за определяне на делегираните бюджети. Да отпадне схемата парите да следват ученика. Финансирането на образованието да става самостоятелно от държавния бюджет, независимо от общия бюджет за разходи на Общината. Трябва да се обърне внимание на училищата с преобладаващо малцинствена общност. Да бъдат с различни програми или без такива, но критерии за покриване на Държавния образователен стандарт. Да бъдат в маломерни паралелки – до 10 деца в клас. Работата на приобщаващото образование започва още от детската градина. Ако се наложи и включването на родителите в образователния процес, чрез присъствието им в училище, съответно заплатено от държавата, с цел намаляване на отсъствията от училище и отпадането на децата, поради броя на отсъствията, респективно спиране на детските надбавки. Спирането на същите да бъде за определения месец, а не за цяла година, тъй като това не стимулира присъствието им в училище, а точно обратното.
Да повдигнем въпроса и за частните уроци. Факт е, че много ученици се нуждаят от допълнително обучение по някои предмети. Родителите са готови да плащат извънредно, за да може детето им да получава по-добри оценки. То е както в здравеопазването. Удържат ти от заплатата някакъв процент за Здравноосигурителната каса, но когато ти се наложи лечение, трябва да си доплащаш допълнително.
Забраната, че един учител не може да дава частни уроци на негови ученици не работи ефективно. Учителите си прехвърлят едни на други частни ученици. Добрата страна – учениците имат възможност да усвоят по-добре материала. Лошата страна – ако не се запишеш за частни уроци започват да те санкционират с намаляване на оценките. С две думи – това си е чисто изнудване от страна на учителите и печалбарство за сметка на родителите и учениците. Тази практика би могла да се премахне с промяна в Закона за народното образование:
- Да се ограничи одобрението на МОН за определени учебници и учебни помагала.
- Държавните образователни изисквания да останат, но да се премахне одобряването от МОН на унифицирани учебни програми. Програмата да се съдържа в самия учебник. Пример – Финландия, Ейре. САЩ. Изборът да бъде единствено право: учебник и програма се избират от самия преподавател.
- Да се въведе правото на учителя да използва специализирани учебници за малцинствените групи.
Необходими са и промени в Конституцията на Република България, свързани с общото образование. Тези промени ще осигурят прилагането на промени в Закона за народното образование. А оттам и в качествения резултат от тази съществена за просперирането на държавата дейност.
Какви са наблюденията ви в област Благоевград – на какво ниво е образованието, което получават учениците и как стои въпросът с чуждоезиковото обучение?
Нивото на образованието в област Благоевград не е много по-различно, отколкото в другите области на България – с някои незначителни вариации.
Както споменах, има необходимост от законодателни промени. Образованието е национален приоритет и не бива да се оставя в ръцете на комерсиални търговци. Училището е храм на науката и знанието и не бива да бъде експлоатирано като търговска сергия. Трябва да се разгонят търговците от храма, които законът е пуснал там да продават стоките си. Въвеждането на задължително чуждоезиково обучение от втори клас в общообразователните програми беше една полезна стъпка в обучението. Вече повече от 20 години няколко випуска израснаха с ранно чуждоезиково обучение. Равносметката е положителна, защото учениците усвоиха в добра степен чужд език, дотолкова, колкото да им позволи да се обучават в чуждестранни авторитетни университети и да придобият знания, които не биха могли да получат тука в България. Лошото е, че само малка част от образовалите се в чужбина младежи се завърнаха да прилагат наученото в България. За това също си има конкретни причини, които бъдещите управляващи трябва да елиминират: неподходящо отношение на управленците към знаещите и можещите; липса на цялостна политика за реализация на младите кадри, а от там и липса на перспектива за развитие. Всичко това доведе до обезкървяване на българската наука с високо квалифицирани кадри, а оттам, и до влошаване качеството както на индустриалния пазар, така и в образователните дейности. Изводът е, че образователните процеси в България са в дълбока криза. Тя ще се задълбочава, ако не се приемат последователно законодателни, конституционни и организационни мерки.
