Яна, ти не си от Сандански, но реши да осъществиш мечтата си тук…
Да, аз не съм от Сандански. Роден град ми е стара столица – Велико Търново, град с много история. Страстта към работата, за която съм учила, ме доведе тук. Работих 6 години за Zornitza Family Estate Relais & Châteaux. Там правех сладкиши, хляб, учих се в движение на мениджмънт, умения за общуване с хора. Не мога да се затворя в кухнята, не съм такъв човек. Точно тази ми работа там ме накара да мечтая. Голямата ми мечта бе да създам тази пекарна – „Анчи“. Ако някой преди 6 години ми беше казал, че в Сандански мечтите се сбъдват, нямаше да повярвам.
Защо я нарече „Анчи“?
Когато беше малък племенникът ми, Емелиан, ме наричаше така – Анчи.
Имаш съдружник, нали?
Да, сбъднах мечтата си и благодарение Кирил. Той повярва в идята ми, а тя е да има едно място, където децата могат да пипнат, видят и запомнят истинската храна. Място, в което ще правим работилници за приготвяне на тази истинска храна. Не онази храна, която има много подобрители, много сухи смеси или фондан (захарно тесто за торти). Да, красиво изглеждат тези сладкиши, правят се много истински неща, но в същото време консумацията им невинаги е здравословна. За пекар като мен истината е в усмивката на едно дете. Видиш ли празната чиния пред него, то ти си свършил работата. Работим вече малко повече от два месаца, но вече успяхме да помогнем на едно детенце. Дойде майка му и със сълзи на очите призна, че детето й има проблеми с много хранителни алергии Тя каза, че детето и скоро ще стане на 5 години, но че е загубила надежда то да има истински рожден ден, такъв какъвто имат другите деца, защото никой не иска да им направи специална торта, която да не предизвика остра алергична реакция. Казах, че ще се справя. Проучих алергиите, от които страда детето. Бяха му позволени да хапва само няколко неща. Когато направих тортата и я показах, детето беше толкова щастливо! „Мамо! Аз имам торта!“ – каза то. За жалост все повече деца имат подобни проблеми, родителите им са притеснени, неуверени и не знаят как да постъпят. Смятам, че ще мога да помагаме на такива деца. Утре отново имам торта за дете с лактозен проблем, но аз ще му направя торта с подходящ заместител. Уверена съм, че ще помогнем на родителите децата им да се чувстват в „Анчи“ като у дома.
Яна, приемаш ли работата си в помощ на тези дечица като мисия?
Да! Защото съм човек на предизвикателствата. Който не е отварял нов бизнес, само той не знае пред колко предизвикателства се изправя. Но аз няма да спря да се боря и правя това, което най-много искам. Моят баща казваше, че когато намериш правилната работа, просто ще спреш да работиш. Ти не работиш, а твориш. Ядките са доста специфична храна. За алергични към ядките деца, неблагоприятната реакция може да се случи още докато са тук, в сладкарницата ни, дори ако в храната има остатъци от ядки. Ето защо предпочитам да кажа на родителите детето им да не консумира, а аз да помисля и на следващия ден да им предложа алтернатива.
Би ли описала конкретни алергии към определени храни или съставки.
Често срещаните алергии са към ядки, глутен, лактоза. В Сандански, знаете, идват на лечение деца, които страдат и от други алергии – най-често на горните дихателни пътища. На тях можем да предложим храни, които да им създадат комфорта, че са у дома си.
Какви трудности срещаше като млади предприемачи?
Мисля, че хората още не са готови сякаш да приемат различното. „Ти си болярка, защо в Сандански избра да работиш?“, питали са ме. „Градът е малък и имаше нужда от едно пламъче, което да запали у местните хора вкуса към различното“, отговарям. Ето защо решихме да създадем „Анчи“, различното място, в което креативните хора да повярват в нас и нашата идея. За мен град Сандански е вече вкъщи.
Това ли е единствената пречка, която срещате по пътя Ви тук?
Предрасъдъците на хората са голяма пречка, особено когато става дума за нещо различно, за различните от общоприетите продукти. Хората трябва да разберат, че качеството определя цената. Тъжно ми е да кажа, че понякога се прави компромис в тази посока. Това е за сметка на здравето на децата.
Ти влагаш интелект и много енергия в работата си, която определяш и като мисия. Смяташ ли, че трябва да има образователни инициативи, насочени към родители и учители, инициативи, които да им дадат полезни знания за това какви храни да се предлагат в училище и детски градини? Необходим ли е на българина цикъл от просветни лекции, които да му кажат ясно: това е подходящо за теб и децата ти, а това – не?
Със сигурност има нужда от това. Ето защо съм решила да правя работилници за родители и деца, за да усетят хората, че има разлика между здравословните и нездравословните храни. На 1 и 2 юни имахме такива работилници, първите по рода си за „Анчи“. Учителите могат да допринасят много в тази посока, но… всичко тръгва от семейството. Ще дам пример с моето семейство. Винаги имахме десерт на масата, но той бе направен от баба, от мама. Първите ми спомени са от дете, аз родена през 1993 г., са една прекрасна плодова пита, която те приготвяха у дома. Бабините неща не бива да се губят! Аз съм си „откраднала“ една бабина тетрадка с рецепти, която е била предадена на майка.
Тук ли е тази тетрадка, секретна ли е?
Не е тук. Не е чак толкова секретна, колкото съкровена… Апелът ми към родителите е, да карат децата си да работят, да майсторят нещо сами, да помагат при приготвянето на храните, да не се страхуват, че ще се изцапат или направят някоя малка беля. Децата трябва да имат цел. Няма нищо по-хубаво от това да направиш нещо сам.
Как реагират родителите?
Радвам се много, когато родители проявяват интерес и изразяват желание да участват в моите работилници. В началото идеята ни бе свързана само с децата, но като видяхме, че има интерес и от възрастни, решихме, че работилница специално за тях не е излишна. Ще я направим!
Как виждаш бъдещето на „Анчи“?
Пекарната няма да бъде само в Сандански. Ще я развия и в Петрич, и в Благоевград. Малките неща ще станат големи.
- П.П. Пекарна „Анчи“ предлага сътрудничество за организатори на събития от всякакъв характер – фирмени тържества, рождени дни, момински и ергенски партита, сватби и пр. Яна и Кирил са готови да предложат помощ при осъществяването на всяка друга идея или събитие.
