Броят на учебните дни варира между 156 дни – Албания и 200 дни – Дания и Италия. В 50% от страните в анализа броят на учебните дни е между 170 и 180 и в 30% от страните е между 180-190 дни. Като цяло броят на учебните дни е еднакъв в основна степен и различен в гимназиална степен.
В допълнение към лятната ваканция образователните системи имат 4 основни училищни почивки в Европа: есенна, Коледа и Нова година, зимна /карнавални празници/, пролетна /Великденска/. С изключение на Коледната ваканция останалите почивки се различават по дължина и време. Есенната ваканция е едноседмична в 19 държави, а в други страни тази ваканция варира между 2 дни /Чехия, Исландия и Сърбия/ до 3 седмици /Швейцария/. В 13 държави липсва есенна ваканция. Коледната ваканция почти във всички страни е 2 седмици, но в малко държави, като Полша и Словения, е само една седмица. Дължината на зимната ваканция, която се различава от Коледната, в 21 страни е една седмица, а във Франция, Полша и Турция е две седмици. В четири държави няма зимна ваканция /Албания, България, Кипър и Гърция/. Пролетната /Великденска/ ваканция трае между една или две седмици в повечето страни, а в останалите – между 4 дни /Финландия и Словакия/ до 3 седмици /Швейцария/. Турция и Черна гора нямат такава ваканция.
В Европа учебната година завършва обикновено в края на май и втората половина на юли. В средата на юни е времето, когато лятната почивка започва в повечето страни. Продължителността на лятната ваканция варира значително между страните – от 6 седмици в някои държави /Германия, Англия, Шотландия, Лихтенщайн/ до 13 седмици /Албания, Латвия, Португалия и Турция/. По информация от МОН, в България лятната ваканция е 15 седмици за основното образование.
Във връзка с организацията на учебното време, можем да посочим, че в образователните системи на западна Европа съществува край на учебното време за учениците и официален край на учебното време за учителите. Това не се отнася за бившите социалистически страни, наследили руската система.
България е на 25 място от 41 страни в Европа по размера на учебното време, което я определя като страна със сравнително дълго учебно време. По-дългата и академична програма за обучение на българските ученици се явява по-скоро пасив за възпитанието и социализацията им и формира по-скоро дефицит на ценности.
Продължителното пребиваване в училище ги отделя от естествената семейна среда и ги институционализира, драстично намалява времето за неформално общуване извън училище и вписването им в социалната общност. В тази практика откриваме едно желание на българските родителите да превърнат основното право образование за бъдещите граждани в социална услуга по отглеждане и опазване на живота на учениците.
В организацията на учебното време на българските ученици липсва една традиционна зимна ваканция, което ги лишава от среда, в която възпитанието и социализацията биха били много по-полезни и ефективни. Българските ученици като цяло са лишени от един много успешен и работещ европейски, но, за съжаление, вече забравен, български опит за изграждането на учениците като личности и граждани – организираните почивки, ученически лагери и летни школи.
Административните тежести, наложени на учителите и туроператорските фирми, са труднопреодолима пречка за осъществяване на една добре работеща и доказала се във времето възпитателна политика.
По отношение приключването на учебната година, Синдикат „Образование“ често предлага на МОН да има официален край на учебното време за учители, за да може да се осигури време за квалификация и рехабилитация на педагогическите специалисти. Педагогическата професия изисква квалификация, усъвършенстване и учене през целия живот, за което е необходимо и технологично време.
Месеците юли и август трябва да са извън обхвата на официалното учебно време. Наложително е да бъде прекратена порочната практика МОН и РУО да изискват непланирани справки или информации за този период и да прекъсват безапелационно и по спешност планирания законен годишен отпуск на учителите. Много е важно в борбата с прегарянето в професията, да се осигури отпуск, който да помогне на учителите да изградят резилианс. Това със сигурност ще бъде и много успешен ход в борбата с бумащината и задържане на учителите в българското училище.