Стефан Дамянов: „Имаме прекрасни детско-юношески школи, но когато юношите станат на 16-17 години, нещо се случва и нишката (на уменията им, мотивацията) се къса. Започват татуировките, епилациите, прическите. Няма го мъжкарското в днешно време. Изнежени са. Но как да станат мъже, като нямаме вече казарма, а тя дава много, възпитава. Голямото зло обаче на детско-юношеския футбол са родителските амбиции…“
