Добър ден! Това е Епизод № 35 на Sandanski1.com. Подкастът се нарича „101 теми“, а темата днес е един човек – Антонета Кирилова. Много добре позната в Сандански. Да не описвам защо – и как – е станала Тони известна. По-добре е тя сама да направи своята визитка…
Добър ден! Благодаря за поканата. Аз съм Антонета Кирилова. Мечтател с розови очила, ревностен защитник на себе си, срещу всеки, който дръзне да ги сваля.
Аз съм организатор на събития, създател на събития, текстописец, човек, който обича да размишлява, да се разхожда сам в парка и който не спира да търси истината за живота, като винаги я подчинява на вярата си в Бог и това, което е писано в Библията.
Прекрасно! Микрофонът е розов, както и ти си човек с розови очила. Конкретният повод на ми гостуваш, Тони, е на събитието, което си организирала на 29 ноември.
Опиши го, моля!
Събитието е среща на живо с Христо Попов. Христо Попов е предприемач на българската и на международната сцена. Той е човек, който основава компанията Fast Track. В тази компания има клонове, мисля, че в 7 държави и 15 000 служители. През последните години Христо Попов много щедро споделя своя бизнес и личени опит с аудиторията в България. Така иска да вдъхнови и да прегърне мисленето на младите хора. Той също е създател и на Фондация Lions, която подпомага млади предприемачи. Аз лично го слушам много в от подкастите и интервютата, които дава. Харесвам го, от всяко интервю си взимам нещо полезно. И така си бях помечтала да мога да се срещна с този човек, да му направя интервю, да прекарам време с него, да го подаря на обществото в Сандански. Мечтите са, за да се сбъдват. Работим по ппроекта заедно Евелина Спасова, наша съгражданка, тя също организира събития и е PR. Имахме веднъж приятелски разговор с нея, в който аз й споделих това мое желание, а тя ми каза, че го познава, била е при него била на стаж като студентка. Така че веднага се задействахме, тя се свърза с него, той пък прие веднага.
Беше ли трудно да го убедиш?
Не, аз затова казах, че той се раздава щедро на българската аудитория, не се пести и мисля, че това е неговата висша цел в живота – и в личния, и в професионалния. Ето че ще го имаме на 29 ноември, от 17.30 часа, в Дома на културата. Аз съм много щастлива, защото още когато за първи път обявих, че предстои такава среща, но още не знаехме датата, получих на Месинджър и на Вайбър…
Огромен поток от съобщения?
Абсолютно, от хора, които не познавам, които ми благодариха за това, че организирам такава среща, казаха, че много се радват. И тогава реших продажбата на билети да става по три начина. Първият начин е лично чрез мен, също така на касата на площада и разбира се онлайн, чрез платформата на Билети.бг. Реших да задържа една част от билетите, защото много ми се искаше това събитие да ми даде възможност за лична среща с хора от града, които не познавам, но с които тръгваме на една вълна. Вярваме в личната отговорност, вярваме в промяната, в еволюцията на обществото вън, защото сме еволюирали и отвътре. И съм много благодарна за всяка една среща, която събитието и билетите ми подсигуриха, защото някак си тези хора, срещайки се с мен, ние разговаряхме сякаш, се познаваме от много време и те ми разказваха част от своите лични бизнес истории, защо харесват Христо Попов, какво са си взели от него. Също видях, че в Сандански, но не само в Сандански – и в Петрич, има много хора, които се вдъхновяват от него, от други хора като него, хора които бързат да развиват себе си, да пораснат, да се учат. Има бъдеще, има надежда. Да не казвам, че се свързаха с нас хора, без да сме ги попитали, които искаха да дарят билети.
Доколкото знам, ти идваш от такава среща.
Един човек, който просто гледал интервю, които дадох за местната телевизия, се свърза с мен по Месинджър и просто дари 10 билета за ученици, които имат интерес към личности като Христо Попов и към това събитие, но които не могат да си позволят и дори казват, че ако се намерят още такива деца, той е склонен и иска да дари още билети. И не само той, още в началото и други хора искаха да ни подкрепят. Така че не сме сами, не сме сами в това и аз съм много щастлива.
Имам усещането, че ти преоткриваш града чрез хората, с които си направила, нови контакти.
Аз целенасочено търся да преоткрия града.
Непрекъснато?
Да, при това – целенасочено и с розовите очила. Аз вярвам, че доброто съществува, че то е заразно и целенасочено търся хората, които вярват в същото. И фокусът ми е там.
Ти ми каза, че имаш две цели, които…
Две цели са. В коя книга беше, не се спомням, но прочетох много мъдра мисъл: „Каквото и да правиш, си задай въпроса, какъв искаш да бъде резултата от мача“. Откакто прочетох тази мисъл, като започна да правя нещо, първият въпрос, на който си отговарям, е: Защо? Вторият въпрос е: Какъв искам да бъде резултатът?
Защо организирам това се събитие? Защото всъщност организирането на такъв тип събития първо има егоистичен цел. И тя е, за да си разширя кръга от хора, с които да общувам, да си споделяме и да си говорим на теми, които ни интересуват и взаимно да си помагаме. Второто е, че искам да дам възможност на нашата общност да бъде подкрепена в желанието си да се развива и да прави реалността по-добра, тук където живеем. Като краен резултат от това събитие, искам пълна зала. И мисля, че Христо Попов я пълни с лекота залата. Искам пълна зала, искам хората, когато излязат от тази зала, вече да излязат с трансформация в мисленето си и трансформацията да бъде в посока на това, че са вече част от едно добро общество, има и други като мен, и заедно можем да направим Света по-добър. Разбира се, всеки да е взел полезното за него в личния и професионалния му път.
Какво по-добро очакваш да се случи в града? Това, което ти липсва? И което е импулс да правиш такива срещи?
Да, очаквам ежедневните ни срещи да протичат по други теми. Да започнем оттам, когато комуникираме помежду си и пием кафе в нашия прекрасен град или се разхождаме в парка. Да имаме повод да коментираме такива събития, като събитието с Христо Попов. Да имаме повод да казваме какво сме си взели от това събитие, какви решения сме взели след такова събитие. Очаквам това да ни обединява, защото ние, с Ева, вярваме, че ще правим много такива събития и тези събития (трябва) да ни сближават и да ни обединяват, и заедно да правим добри неща за града. Защото не вярвам, не го харесвам поведението, което очаква от управлението на местно ниво или на държавно ниво. Просто мисля, че ние сме сътворители на реалността, в която искаме да живеем.
Да си помагаме?
Да.
Да сътворяваме заедно нещо? Какво точно? Една, две, три цели конкретни ми посочи, ако обичаш. Какво искаш да се случи, което не се е случило?
Мисля, че целите ще бъдат поставени, след като са налице правилният манталитет и общество. Тоест, може би сега лично аз съм в тази фаза, в която се запознавам с хората и изравняваме нивото на манталитет и начина, по който възприемаме реалността и нашата отговорност. А след това целите ще ги поставим заедно.
Трудна задача е това?
Не го мисля това.
Така ли?
Да. Розовите очила са ми много важни.
Да не се спънеш?
Човек се спъва, може би, понякога… Знаеш ли, трудно е да се спънеш. Защото когато отговорът на въпроса: „И защо правиш това?“ е от мотив от чисто сърце. Ангелите винаги са около тебе, както този човек и другите хора просто се свързват и ти казват: „Благодаря ти! Искам да те подкрепя в това и искам заедно с теб да пробуди обществото на Сандански!“
Ти спомена и Бог?
Да.
Може ли малко повече?
Моят бог ли?
Да.
Моят бог е… Ееееее… Това е най-превъзходната личност, която аз познавам. Това е единствената личност, която може да те вземе от мястото, където се намираш, такъв какъвто си, да ти каже, че си такъв, без да усетиш осъждание и да ти покаже всъщност какъв образ и какъв си ти според него, и къде иска да те заведе. Моят бог е Исус Христос. Това е Богът на България. Той е спасителят на моята душа и Той е… Той е щастието. Той е Мирът. Той е Спокойствието. Той е розовите очила. Той е личността, която те учи да мислиш и да гледаш отвисоко, и центърът да не си ти.
Какво те наскърбява?
Какво ме наскърбява ли? Отказът на хората да видят истината и да поемат отговорност за действията си.
Разплаква ли те това?
Не. Не ме разплаква, но ме кара да се моля повече. Кара ме да се моля повече и да се уча как да обичам такива хора. Да не изхождам от това как се чувствам, защото, ако Бог действаше според чувства, ние трябваше да нямаме път и бъдещ. И се уча да се моля. На колене се изгражда животът.
Колкото си крехка, толкова силна изглеждаш.
Ако има някаква сила в мен, това е единствено и само поради Бог. В Библията го пише: „Отделени от мене не може да сторите никакво добро и аз много добре познавам Себе си“. Когато съм далеко от Бог, когато не съм му дарила време в тишина и в молитва, Антоанета не е добър човек. Обаче, когато си близо до Бог, когато се възхищаваш на Неговия образ и личност, ти си иска да приличаш на Неговия, тогава се случват чудесата.
А каква е Антоанета, когато не е добър човек? Твърде личен ли е въпросът?
Антоанета, когато не е добър човек, е грубо пряма към хората около себе си. Тоест, аз обикновено съм пряма, а тогава съм грубо пряма. Нетърпима. Доста егоцентрична мога да бъда. Също така, защото съм и амбициозна. Абе, по-добра е Антоанета с Бог. И по-щастлива. И по-спокойна.
Човек, с когото се запозна покрай организацията на това събитие, който те изненада, и ти направи прави изключително приятно впечатление. Може да не споменаваш имена, само да го опишеш: какъв е той и защо те впечатли…
Той е наш съгражданин, IT специалист. Работи в града, има семейство. Когато му зададох въпроса защо го правите, защо дарявате билети, той ме погледна наистина с леко учудване и тогава аз разбрах, че имам работа с човек, с когото сме на една вълна. Личност, за която това да дадеш възможност, да дадеш от парите си, от времето си, от това, което си самият ти на другите, е най-нормалното нещо. Има такива хора.
Колко вида Сандански познаваш? Сандански 1, Сандански 2, Сандански 3… Това са групи, това са общества, които живеят в съвършено различни светове, мисля.
Да, обаче това за мен няма значение. Защото аз виждам Сандански такъв, какъвто искам да го видя. И затова правят тези събития. Никога не съм имала предвид, какво е състоянието на нещо, на средата, откъде тръгвам.
Изследваш ли я тази среда?
Винаги съм имала предвид това, което аз искам да видя. И преди да срещна Бог, съм била човек, който не се съобразява със средата. Тя не ме определя. Определя ме моята вътрешна представа и вяра. Къде искам да бъда и какво искам да бъда.
Казваш ли ми, че не изпитваш самота?
Ох, изпитвам самота. И това всъщност мисля, че е нещо задължително.
Да.
Самотата, изпитвам я. Е тогава аз е ядоса ми, съм яростна. Когато няма откъде да се нахраня.Защото понякога наистина имам нужда от хора около мен, близкото ми обкръжени, които много да ме вдъхновят, които много да знаят и аз да се уча, пред които да не си отварям устата, само да ги слушам. Ето, когато съм в такива моменти, съм самотна, но това е част от пътя, а пък и то е за кратко. Защото Бог прави така, че винаги да разширява кръга от хора и да има от кого да се учи.
Тази жажда за нови знания, не изтощава ли сетивата ти?
Знаеш ли…
Мислила ли си за това? Бърнаут от работа, от много работа.
Ами аз, така съм си правила изследване, беше преди години, и той ми каза, че моят темперамент е като махалото. Винаги съм в едната крайност и правя, работя, много уча, обаче в един момент решавам, ставам абсолютно противоположна като поведение за кратко, за да се върна пак в… да. Но, тъй като, как да кажа, вярвам в емоционалната интелигентност, аз работя за това темпераментът да не определя моето поведение винаги, така че се стремя по-рядко да съм в крайностите.
Как ви дефинира емоционалната интелигентност?
Емоционалната интелигентност е осъзнатостта, че чрез ценности и мисл оформяш поведение и отношение, и създаваш реалност. Тоест, от тебе зависи.
Спортуваш ли?
Да. Редовно. В парка, на фитнес ходя и много се разхождам.
Книгите, които обичаш? Последната книга, която ти направи впечатление и държи още?
Понякога чета две или три книги едновременно. „Бъди полезен“ на Арнолд Шварценегер е сега. Не очаквах в този начин да ми въздейства, но явно се появи в точния момент при мен и трябва да кажа, че като се замислям върху неговата личност, откъде е тръгнал, докъде е стигнал, това е определено човек, от когото имаме какво да научим. Много добра книга. Препоръчвм я.
Наскоро гледах reals с него във Фейсбук. Разказваше, че му е било трудно да пребори акцента си. Той е австриец. Разказваше за тези си кански мъки с доста хумор и доста смях за пред аудиторията, пред която говореше. Вметвам го това, понеже ти го спомена Арнолд.
Той е бил голям педант във всичко и за всяко нещо се е обучавал, тренирал, като е спортувал в залата, за да оформи мускулите, но не само тях, за всяка област от своя живот. И за това има успеха. Ето защо вярвам, че дори в нещо да не те бива, да не го можеш сега, ако положиш дисциплина и труд, е възможно да го постигнеш.
Да се върнем към града, да поговорим още малко, ако не възразяваш. Това което виждаш много, окей ли ти е? Ти попадаш в различни общества. Има общество, общество 1, общества 2 и 3… Мислила ли си за това?
Неслучайно първото ми изречение бе за моите розови очила. Естествено, че виждам. Естествено, че виждам хората, нещата, как се мисли, как се действа и естествено, че някои неща провокират гнева в мене и неразбирането, защо е така. Но не е това нещото, върху което се фокусирам. Моята отправна точка винаги е какво аз искам да направя и как аз искам да живея. И даже за това и в началото, когато започнах с сватбените събития в града, те такива не се правеха, с водещ, с такава програма.
Това беше събаряне на манталитет във всички останали колеги, с които го правим това нещо. Защото досега те бяха свикнали по друг начин. Но аз не съм се замисляла, с какви манталитети ще се срещна, а с какво трябва да се преборя. Просто тръгвам и го правя. И който трябва да е с мен, ще е с мен.
Ти обучаваш всъщност.
Да.
На нови поведения.
Да.
Това ли е мисията ти?
Да. Но преди това мисията ми е аз самата да не прекъсна да ставам по-добър човек.
Добро е за финал.
Мхм.
Благодаря ти, Тони!
