Мелник е град, зареден с културен капитал, с какъвто малко населени места в България могат да се похвалят. И въпреки това десетилетия наред градчето е жертва на институционална анабиоза — дълбок и продължителен сън, който рязко контрастира с проактивните политики на редица близки и далечни общини. В този текст ще дам примери само с две от тях — Белоградчик и Петрич, които успяха да превърнат потенциала си в реално развитие.
Тази анабиоза не е метафора за хората.
Тя е диагноза за институциите.
Конакът: наследството, за което не ни дреме
Конакът — архитектурна перла и паметник на културата, е пленен от плесента на разрухата. Това отдавна не изумява никого. Години наред се обещава реставрация, особено преди избори, когато 3D проектите валят обилно, а след това потъват за сетен път в кръглото чекмедже.
Тук възниква неизбежният въпрос: къде е Общинският съвет, когато символите на града се разпадат камък по камък?
В европейски контекст подобно бездействие би било немислимо. У нас то се превърна в навик.
Училището: пропуснат шанс и без допуск до бъдещето
Сградата на старото училище е друг пример за институционална амнезия. В нея можеше да има културен център, музей, резиденция за артисти, образователен хъб, място за конференции. Небето е границата на възможностите. Вместо това сградата бе оставена да се разрушава, а впоследствие — продадена и заградена с мило препятствие, за да не влиза никой.
Така една сграда, която можеше да се превърне в нов и вдъхновяващ център на културния живот, днес е пореден символ на блокираното бъдеще.
„Опера под звездите“: пропуснат шанс с доказан успех другаде
Един от най-ярките примери за слепота и безразличие бе отказът да бъде реализиран проектът „Опера под звездите“ на акад. Пламен Карталов. Дори при прощъпалника си събитието не бе проектирано като едничък концерт, а бе обмислена седмична програма с много сериозни заглавия, публика от близо и далеч и реален културен престиж. Сред планираните спектакли бе и мюзикълът Mamma Mia!, предвиден за сцената на Летния театър в Сандански.
Инвестицията за общината, заедно с помощ предприемачи, трябваше да бъде малко под 100 000 лева.
Белоградчик прие идеята. Днес „Опера на върховете“ е утвърдена културна марка, която привлича хиляди зрители. Както отбелязва репортаж на Нова телевизия за фестивала: „Белоградчик превърна природата си в сцена“ За Мелник може да се добави – пропусната възможност.
Как може Белоградчик, с два хотела и половина, да приема Софийската опера за „Опера под звездите“, а ние, големите умници, да провалим същата идея и спектакъл за Мелник? А?
Туризмът: гастрономия и винопитие?
Механите са навсякъде. Градът е редуциран до трапезария с история, вместо да бъде исторически град с култура.
Този скромен модел създава добавена стойност — но колко? И това ли е единствената възможна идентичност на Мелник?
Инфраструктура и здравеопазване: критични дефицити
Здравната инфраструктура е компрометирана, достъпността й е проблем. Най-фрапиращото – без здравна служба, аптека има едва от март 2025 г. В туристически град това не е обикновен пропуск, а системен управленски провал.
Петрич и Хераклея Синтика: болезненото сравнение
Докато Мелник се носи по водите на стара слава, Петрич развива археологическия комплекс около античния града Хераклея Синтика с впечатляваща скорост. Мястото привлича вече десетки хиляди посетители годишно и е пример за успешна културна политика и ефективно сътрудничество с БАН.
Не е чудно, че сред мелничани се чуват еретични реплики от рода на: „Да преминем към община Петрич.“ Други намекват за придобиване на особен национален статут, някакъв вид екстериториалност.
И това едва ли е каприз. Това е реакция на дългогодишното пребиваване в управленска безтегловност — състояние, в което на град с вълнуващо минало упорито е отказвано да получи виза за смислено и ведро бъдеще.
Драмата: глухо сумтене, което дори не е „мек“ обществен натиск
Въпросът вече не е какво е бил Мелник, а какво може да бъде. Ще продължи ли градът да живее от спомена за миналото си, или ще намери сили да превърне културния си капитал в съвременно развитие? Това не е задача на бъдещи поколения, а на днешните институции и управленски решения. Обществото има право да очаква яснота, визия/визии и… действие – не обещания, които щръкват плахо преди избори и изтляват бързо след тях. Кого заблуждаваме, дами и господа с тези втръснали ни пиар практики? Грижата за Мелник не е носталгия, нито кратка и лицемерна кампания, а отговорност пред Времето.
Епилог. Вижте това видео – Арх. Юлиан Фърков: Сандански ходи върху злато
