В последните седмици общественото внимание в града бе приковано към ужасяващото състояние на приюта за кучета. Появиха се снимки, свидетелства и лични разкази, които предизвикаха силна емоционална реакция. Но отвъд конкретните кадри и възмущението стои един по-дълбок въпрос – какво казва тази ситуация за нас като общество и за начина, по който функционират малките градски общности.
Отношението към слабите и беззащитните винаги е било ясен показател за моралната и социална зрялост на едно общество. В малките градове този показател е още по-видим – там институциите не са абстрактни структури, а част от ежедневието, а бездействието има конкретни и видими последици. Проблемите не могат да бъдат скрити зад сложни процедури или административни оправдания.
Факт е, че днес доброволците, които помагат в приюта, са малко. Също толкова факт е, че през годините е изгубено ценно време, в което е можело да се изгради устойчива и последователна политика по отношение на безстопанствените животни. Вместо дългосрочна визия, сме стигнали до кризисен момент, в който обществото реагира силно, но без ясно очертана перспектива за решение.
Особено показателни са контрастите между сходни по мащаб общини. Сандански и Горна Оряховица са съизмерими по население и бюджети, но резултатите от прилаганите политики са коренно различни. Горна Оряховица разполага с модерен и добре функциониращ приют, изграден с инвестиция от около 650 000 лева. Това не е резултат от еднократно усилие, а от последователни решения, ясна визия и разбиране, че т.нар. „смяна на чипа“ в обществените нагласи е процес, който изисква години.
Затова проблемът с приюта не може да бъде решен единствено чрез спешни мерки, проверки или козметични ремонти. Инфраструктурата е важна, но не е достатъчна. Устойчивото решение изисква системна работа на образователно и възпитателно ниво, насочена към формиране на ценности и отговорно поведение.
В този контекст ангажирането на децата и младите хора има ключово значение. Децата, които отрано участват в каузи, свързани с грижа, отговорност и солидарност, много по-често израстват като активни и социално ангажирани граждани. Подобни дейности имат положителен ефект върху развитието на емпатията – умението да се разпознават чуждите емоции и потребности и да се реагира с разбиране, а не с агресия.
Контактът с уязвими живи същества допринася за редуциране на агресивните нагласи и за изграждане на емоционална саморегулация и чувство за лична отговорност. В този смисъл доброволчеството представлява и ефективен начин за пълноценно оползотворяване на свободното време на децата и младежите чрез дейности с реална обществена стойност.
Приютът за кучета не е изолиран проблем, а симптом за липсата на стратегическо мислене, на отлагани решения и на недостатъчна инвестиция в ценностното възпитание на общността. Ако целта е след години да виждаме различна картина, усилията трябва да започнат днес и да бъдат последователни, прозрачни и насочени към дългосрочен резултат.
Ситуацията изисква ясно поета отговорност от страна на общината – с дългосрочна стратегия, реални инвестиции и активна работа с гражданите, особено с младите хора.
Защото начинът, по който една общност се грижи за най-беззащитните, не определя само съдбата им, а показва каква общност сме и каква искаме да бъдем.
