В продължение на десет и повече години зимните футболни турнири за деца и юноши се превърнаха в едно от малкото събития, които успяват да раздвижат Сандански в най-тежкия период на годината.
Докато градът потъва в обичайното си зимно затишие, а някои хотелит се борят да покрият дори базовите си разходи, именно тези турнири носят онова, което липсва най-много по това време на годината във всеки малък град – живот, движение, приходи, присъствие. Освен спортни събития, тези турнири са икономическа акция, която компенсира структурните слабости на местната икономика.
Обаче имаме реална заплаха. И тя не идва от вътрешни проблеми, а от външна конкуренция, която се развива бързо, целенасочено и с ресурси, каквито Сандански трудно може да мобилизира.
В София и Пловдив вече се изграждат аналогични турнири, подкрепени от сериозна инфраструктура, модерни стадиони и дори закрити терени под балони. Това не е не само очевидна амбиция, но е стратегическо позициониране.
Големите градове виждат потенциала на зимните турнири и действат с размах, който неизбежно привлича отбори, треньори и родители. Няма да мине много време и турнирите в София и Пловдив (вж. линковете към техните Facebook страници в края на текста) вече ще са стъпили стабилно и изградили своята аудитория.
Колко дълго още организаторите в Сандански ще издържи на мощния външен натиск, ще разберете от краткото интервю с Йордан Тушев, организатор на „Пирин къп“.
Тогава въпросът няма да бъде дали турнирът в Сандански е добър. Въпросът ще бъде дали изобщо ще го има.
Защо този турнир е толкова важен за града? Отговорът е очевиден.
Защото Сандански разчита почти изцяло на туризма, а зимата е период, в който туристическият поток се свива до минимум. Някои хотелиери признават, че през януари и февруари едва успяват да покрият разходите си за електроенергия.
В този контекст турнирът освен спортна традиция, става и спасителен пояс. Той носи хиляди нощувки, пълни ресторанти, съживява улиците, дава работа на хора, които иначе биха останали без доходи. Това е събитие, което буквално държи града жив в момент, когато всичко останало замира.
Докато Сандански се опира на традицията и ентусиазма на организаторите, София и Пловдив действат като големи играчи. Те инвестират, строят, рекламират, привличат. Те не чакат отборите да дойдат – те ги взимат. И го правят с инфраструктура, която е трудно достижима за малък град: модерни стадиони, закрити терени, големи бюджети, силна комуникация. Това е професионална конкуренция, която не оставя много пространство за грешки.
Тук идва тревожната част. Сандански разчита на туризма, но не защитава достатъчно инструментите, които го поддържат. Турнирите оцеляват благодарение на добра воля, традиция и местен патриотизъм, но това вече не е достатъчно.
В условията на агресивна конкуренция ентусиазмът е важен, но не може да бъде единствената опора. Ако местният бизнес и местната власт не реагират навреме, след няколко години ще говорим за „бившите зимни турнири в Сандански“ – събитие, което някога е носело живот, но е било изместено от по-големи и по-добре подготвени градове.
Не става дума за чудеса или за огромни инвестиции. Става дума за ясно разбиране, че този турнир е стратегически актив за града. За осъзнаване, че не е единствено до спорта, а икономика, реклама, престиж и перспектива. За това че ако Сандански иска да остане домакин, а не наблюдател, трябва да се действа веднага – докато все още има време, докато традицията е жива, докато отборите все още идват.
Времето за реакция не е след две години. То е днес. Защото когато големите градове доизградят инфраструктура и стабилизират турнирите си, битката вече няма да бъде равностойна. А Сандански не може да си позволи да загуби едно от малкото зимни събития, които реално работят.
Градът е на кръстопът. Или ще защити това, което има, или ще гледа как други го взимат. И ако позволим това да се случи, няма да сме загубили един, два или три турнира. Ще сме загубили част от икономическата устойчивост на Сандански.
Конкурентите
Йордан Тушев, организатор на Pirin Cup: Нужна е по-ясна и координирана подкрепа
– Как оценявате настоящото състояние на турнира Pirin Cup след 11 години началото му?
Турнирът се развива стабилно и интересът от страна на отборите остава висок. За нас е важно, че през годините успяхме да изградим доверие и да превърнем Сандански в разпознаваема зимна дестинация за детско-юношеския футбол. Това е резултат от постоянство, добра организация и подкрепа от местния бизнес.
– Какви са основните предизвикателства, които виждате в момента?
Най-сериозното предизвикателство е конкуренцията от София и Пловдив. Там се подготвят турнири с много по-големи ресурси и модерна инфраструктура, включително закрити терени. Това неминуемо ще привлече част от отборите, които традиционно идват при нас. Според нас ефектът ще се усети най-силно след две-три години.
– Какво е значението на турнира за местната икономика?
Турнирът е ключов за зимния сезон. През януари и февруари туристическият поток е минимален, а много хотели работят на ръба на рентабилността. Събитието носи нощувки, посещаемост на ресторанти и оживление в града. Това е един от малкото периоди, в които Сандански реално се пълни през зимата.
– Какво според вас е необходимо, за да остане Сандански конкурентоспособен?
Нужна е по-ясна и координирана подкрепа. Финансирането, без съмнение, е изключително важно, но не говорим само за пари, а за обща визия – подобряване на спортната база, по-добра логистика, по-силна реклама. Ако искаме да запазим турнира, трябва да действаме навреме. Ако не започнем да го направим веднага, след 2-3 години ще бъде може би твърде късно.
– А не е ли добре да попитаме гражданите какво мислят, като им предложим онлайн допитване?
– Да, би било много, много полезно!
П.П. Ще предложим това допитване през последната седмица на януари.
