в. „Пиринско дело“, 1 декември 1990 г.
Трябва да се види ентусиазирана публика и сърцатата игра на хандбалистите от Илинденци, община Струмяни, за да се разбере корените на този спорт в селото. Благодарение на 20-годишните усилия на учителя Кирил Кюров в Илинденци израснаха и пионери и мъже не само в хандбалната игра, но и в спортния дух.
Мъжкият участък на отбора е съставен от бивши ученици на учителя, а женският — от девойки от „Пирин“ и от бивши състезателки, завърнали се в селото.
Ето и илюстрация на значимостта и силата на Илинденци, която приведе резултатите от срещите през последните 6 седмици: Илинденци — Омуртаг 30:20, Бяла 28:19, Пирин Г. Делдев 25:31, Стрел (Пловдивско) 25:32, Павелско (Смолянско) 21:27. Обобщеният резултат от битки с 7-мо място във временното класиране в групата. Безапелационно бяха победени и отборите на Кубрат и Балчик.
Наблюдателният читател непременно ще забележи, че „Илинденци“ не прощава на градските отбори, които несъмнено имат по-големи възможности. Особено финансови.
Точно тук е тревогата на ръководството на отбора. Само един факт: на турнето си в Пловдивски и Смолянски райони хандбалистите пътуват с автобус на АПК Симитли. По този повод Кюров казва: „Ние сме в безизходно положение“.
Кой може или трябва да подаде ръка на „Мрамор“?
Фирма „Мрамор-Пирин“ от град Сандански дължи немалко на илинденчани. Тя черпи суровината си от землището на селото, работната ръка накариерите в голямата си част също е оттук. Претривайки праговете на кабинети с меки врати, Кирил Кюров не е успял да постигне нищо. Съставената от него план сметка засега се чете като научнофантастичен разказ.
Ако някой все още не е разбрал, нека му го кажем открито и публично! Хандбалът в Илинденци е уникално явление! Не само за бедната община Струмяни.
Кюров осигурява безпраблемна смяна на поколенията в отборите – довчерашните пионери вече са мъже и отстояват по мъжки хандбалния престиж на селото си. През миналата 1989 г. мъжете бяха републикански сребърни медалисти на селскатаспартакиада на България.
Бива ли да се загърбват малкото неща, които ни останаха за гордост?
Атанас АТАНАСОВ
