След десетилетия, в които туризмът беше възприеман като основен и почти безалтернативен двигател на местната икономика, жителите на Сандански все по-ясно заявяват, че този модел е изчерпан. Данните от обществено допитване, в което участваха близо 460 респонденти, очертават отчетлива промяна в нагласите: градът има нужда от повече от един икономически стълб, за да осигури стабилни доходи, работни места и перспектива за хората си. Особено за младите поколения.
Допитването ще намерите тук – https://forms.gle/xZqC99Vpt6TrM3MF9 и макар да е постигнат необходимият минимум от 380 респонденти, то ще бъде отворено до 31 януари. Не е късно да участвате, прочее.

На пръв поглед Сандански изглежда като туристически успешен град. Балнеологията, хотелската база и сезонният поток от посетители създават усещане за активна икономика. Но зад тази фасада стои по-сложна реалност, която ясно проличава в отговорите на участниците в допитването. Когато хората са попитани какво най-много липсва, за да живеят по-спокойно и по-богато, най-често се споменават „инвестиции“, „производство“, „индустрия“, „работни места“ и „икономика“ – не нови хотели или туристически атракции.

Особено показателни са резултатите от въпроса дали туризмът е достатъчен за икономиката на Сандански. 47,2% от анкетираните отговарят с категорично „не“, а още 37,6% – с „по-скоро не“. Така над 84% ясно заявяват, че не вярват в способността на туризма сам по себе си да осигури дългосрочна икономическа стабилност. На противоположното мнение са едва 15,3% общо. Това разпределение не оставя място за съмнение – става дума не за маргинално недоволство, а за масово обществено убеждение.

Отговорите показват и още нещо важно: хората не отричат туризма, но отказват да го приемат като универсално решение. Сезонната заетост, концентрираните доходи в ограничен кръг бизнеси и зависимостта от външни фактори създават несигурност. Именно тази несигурност тласка младите към търсене на реализация извън града и подкопава дългосрочното развитие на местната общност. В резултат на това икономическата активност остава уязвима при всяка криза.

В свободните мнения често се среща и усещането за пропуснат потенциал. Географското положение, климатът, човешкият ресурс и транспортната свързаност на региона се възприемат като сериозно предимство, което обаче не се превръща в работещи икономически модели. Вместо целенасочена политика за привличане на бизнес и диверсификация на икономиката, хората виждат застой и повтаряне на един и същ подход.

Прави впечатление и още един акцент: голяма част от респондентите посочват липсата на активна политика за привличане на инвестиции. Не става дума само за пари, а за визия, планиране и последователност. Проблемът се възприема не толкова като „обективна даденост“, а като резултат от управленски решения или липсата им. Един от участниците го формулира така:

„За да създадеш нещо или да работиш хубава работа, трябва да си близък до ‘великата’ администрация или някой местен ‘бизнесмен’, иначе спънките по пътя от 5 стават 105 и мотивацията ти отива на 0.“

Този цитат ясно показва, че икономическият проблем не се възприема само като липса на пари, а като системен дефицит на справедливи правила и равен достъп. В същия дух друг респондент добавя:

Има мнения, които приличат на диагноза, която излиза извън икономиката и засяга управлението, институционалната култура и доверието в местната власт. Именно липсата на доверие и усещането за застой се оказват ключов фактор за усещането, че градът не се развива според потенциала си.

В отговорите ясно личи и още един важен акцент – качеството на живот. Хората свързват икономиката не само с доходи, но и с инфраструктура, здравеопазване и обществена среда. Един от респондентите обобщава това така:

„Достойни доходи могат да дойдат от различно портфолио от нови бизнеси. Извън туризъм, и то не достатъчно развит, няма да има промяна. Туризмът и в момента се случва въпреки институциите, а не благодарение на тях.“

Това е ключов момент в общественото послание – очакването за активна, а не пасивна роля на местните институции. Хората не искат градът просто да „оцелява“, а да осигурява качество на живот, сигурност и възможности за развитие – за постоянно живеещите, а не само за гостите.

Финални изводи

Общият извод от допитването е ясен и трудно оборим: Сандански не отрича туризма, но вече не иска да бъде заложник на един-единствен икономически модел. Градът търси повече от един двигател за развитие – и това е ясно формулирано искане отдолу нагоре, а не абстрактна експертна теза.

Хората очакват структурна промяна: икономическа основа, която да направи живота по-предсказуем, доходите по-стабилни и бъдещето по-сигурно. Сандански има потенциал – но за да се превърне този потенциал в реалност, е нужна визия, последователност и активна политика за привличане на бизнес, индустрия и инвестиции.

Това допитване не е атака срещу туризма. То е сигнал, че градът е узрял за по-сложен, по-силен и по-устойчив икономически модел.

За методологията на допитването

В допитването участваха 458 респонденти при население на Сандански от около 28 000 души. Проучването не претендира за пълна статистическа представителност, тъй като не включва разрези по възраст, пол или образование. Но обемът на извадката е всичко друго, но не и „любителски“.

458 участници към 9 януари са повече от броя хора, които присъстват на повечето обществени обсъждания в общината и често надвишават активността в цели изборни секции. Това е мащаб, който трудно може да бъде пренебрегнат.

Такъв брой респонденти дава достатъчно плътна база, за да се очертаят тенденции, да се идентифицират повтарящи се мотиви и да се чуе реалният обществен глас. Данните не са статистически перфектни, но са достатъчно силни, за да покажат какво мислят хората — и какво очакват от бъдещето на града.

Забележки

*Посттуризъм – концепция за развитие на градове и региони, които са осъзнали, че туризмът е ценен, но недостатъчен като единствен икономически стълб. Посттуризмът описва търсенето на нови модели, индустрии и устойчиви източници на доходи, които да гарантират стабилност отвъд сезонността.

*Макар Сандански да не е свръхтуристическа дестинация, в града все по-често се виждат ефекти, познати от места като Венеция и Барселона. Не заради огромни тълпи, а заради напрежението, което се натрупва, когато туризмът е водещият, а понякога и единственият двигател на развитието.

През последните години се наблюдават процеси, които променят градската среда: ускорено строителство, натиск върху жилищния пазар, натоварена инфраструктура и усещане за разместване на традиционния градски ритъм. Това не са признаци на свръхтуризъм, а по-скоро на модел, който започва да изчерпва възможностите си.

Сандански не е залят от туристи, но изпитва част от последиците, които други градове усещат при свръхтуризъм: промяна в характера на кварталите, напрежение върху комуналните услуги, усещане за разминаване между това, което градът е бил и това, в което се превръща. Това са сигнали, че е време за нова посока — за икономика, която стъпва на повече от един стълб.