Темата за бъдещето на болницата в Сандански се превърна в най-напрегнатия обществен разговор в региона. Хората са притеснени, объркани и изплашени, а причината не е само в предстоящите промени, а в липсата на яснота и доверие. Гражданският активист Драгомир Божкилов, който от години следи местните процеси, обобщава в тревогите на жителите и поставя въпросите, които мнозина се страхуват да зададат открито.
Според него недоверието не е случайно. То е натрупвано с години, в които здравната система в града се е разпадала пред очите на хората. Затворени отделения, липса на кадри, остаряла база, лоша комуникация между звената и случаи, които поставят под съмнение качеството на медицинската грижа – всичко това е създало усещането, че институциите не могат да гарантират стабилност. На този фон всяка нова идея се посреща с подозрение.
Божкилов подчертава, че не е против изграждането на нова болница. Напротив – сегашната база е морално остаряла, архитектурно нефункционална и не отговаря на съвременните изисквания. Но според него ключовият проблем е друг: липсват гаранции. Хората не знаят какво ще се случи с терените на сегашната болница, как ще бъде организирано управлението на новото дружество, какво ще стане с персонала, как ще се гарантира достъпността на услугите и какви ще бъдат цените на здравните услуги. Не е ясно какво се случва и при евентуален фалит, кой ще носи отговорност и как ще се разпределят активите. „Честната дума не е гаранция“, казва Божкилов. Гаранциите се дават чрез договори, юридически механизми и прозрачни процедури.
Една от най-чувствителните теми е съдбата на общинските терени. Хората се страхуват, че при неблагоприятен сценарий имотите могат да бъдат загубени или използвани за други цели. Божкилов поставя въпроси, които до момента нямат отговор: при кого ще отидат терените, ако дружеството изпадне в несъстоятелност; може ли предназначението да бъде сменено; какво пречи един ден на мястото да се появи СПА-хотел под формата на „медицински център“. Той подчертава, че това не са спекулации, а реални опасения, произтичащи от дългогодишни случаи на загубени общински имоти и непрозрачни процедури.
Друг сериозен проблем е транспортната достъпност. Новата локация поставя предизвикателства, които засягат най-уязвимите – възрастните и социално слабите. Такси до Дамяница може да струва колкото пътуване до София, а градският транспорт е неясен като честота, маршрут и финансиране. За хората, които най-често ползват болнични услуги, това е реален риск, който не може да бъде пренебрегнат.
Божкилов пояснява, че недоверието не е насочено към инвеститора. Хората не са против частния капитал, нито против модернизацията. Те са против непрозрачността. Против решения, вземани „на тъмно“. Против липсата на обществено обсъждане. Против усещането, че нещо се случва зад гърба им. Това е фонът, на който всяка инициатива се възприема с подозрение.
Според него, ако институциите искат подкрепа, трябва да излязат с пълен пакет от гаранции – юридически, финансови, управленски, транспортни и социални. И всичко това да бъде представено публично, ясно и разбираемо. „Гаранциите трябва да са петорни“, казва той. Само така може да се възстанови доверието.
Въпреки критиките, Божкилов подчертава, че регионът има нужда от модерна, добре работеща болница. Сандански без болница е град, който губи своята жизненост. Но новата болница трябва да бъде изградена така, че да гарантира достъпност, качество и устойчивост. Хората искат да са здрави, искат сигурност и искат да знаят, че няма да загубят това, което им принадлежи.
Разговорът за болницата не е спор за някаква си сграда. Това е спор, в който залозите са за обществено доверие, за бъдещето обществена собственост, създадена от поколения санданчани, дори неосъзнат напълно спор и за достойнство. Докато липсват гаранции, напрежението ще расте. А когато бъдат дадени – ясно, юридически и публично – тогава разговорът може да стане конструктивен и градивен.
