Това интервю е част от Епизод №42 на Подкаст „101 теми“ на Sandanski1.com. В студиото бяха Цветелина Камбурова – директор на Професионална техническа гимназия, Десислава Тодорова – преподавател по химия и биология и Мариана Маноилова – майка на Димитър Бакъров, ученик от 9. „б“ клас. Подкаста ще намерите след текста.
Какво беше първото Ви усещане, когато синът Ви избра Професионална техническа гимназия? Имахте ли притеснения?
В началото имах леко притеснение. Може би защото не знаехме нищо за училището. Чувахме различни думи отстрани. И това ме караше да се чудя: дали изборът ни е правилен?
Какво се промени, когато детето Ви започна да учи там?
Бях много впечатлена от учителския колектив, отношението на преподавателите към децата — все едно са техни. Без значение на етнос или каквото и да било друго. Учат ги помежду им да няма конфликти. Сякаш са едно семейство.
Как се чувства синът Ви в училище?
Той вече има желание да ходи на училище. Не е като преди — да каже сутрин: „Ох, днеска не ми се ходи!“ Такова нещо просто не се случва. Да, спи му се понякога, но да каже, че няма да ходи — никога.
Какво го впечатлява най-много в учебния процес?
Госпожата им показва опити, които досега той не е виждал. Правят сапунчета, картички за 8 март или по всякакъв повод. Всеки път има нещо ново. Седем години в предишното училище такива неща не са правили.
Как се промени успехът му?
Успехът му се повиши, което е много важно. Самите учители им помагат, за да си го повишат. И аз това виждам — той се промени, стана по-уверен.
Какво е отношението му към учителите?
Той е такъв — като хареса една госпожа, независимо по какво преподава, каквото каже тя – е закон! Не майката какво да каже, а госпожата. И това му помага да се развива.
Как оценявате комуникацията между родители и учители?
Абсолютно отлична. Родители ми казват, че госпожата винаги е на линия — по всяко време на деня. Какъвто и проблем да има, винаги отговаря. Ако някъде има проблем, веднага се свързва с родител — и за хубаво, и за лошо.
Споделя ли синът ви какво правят в училище?
Да! Споделя всичко! Посещава и работилници в извънкласно време, клубове. И е впечатлен. Това го мотивира.
Имаше ли момент, в който си казахте: „Да, ПТГ беше правилният избор“?
Не знам дали имало точно определен момент. Всичко стана постепенно. Но видях, че той се промени — стана по-спокоен, по-уверен, по-активен. И тогава си казах: да, това е мястото.
Как бихте обобщили опита си като родител?
Много съм впечатлена! Детето ми се чувства добре, прието е и подкрепено. И това е най-важното!
