Десислава Тодорова е учител, който говори за работата си не като за професия, а като за мисия. В думите ѝ има топлина, увереност и онази човешка сила, която променя деца. Тя разказва за ежедневието в ПТГ – Сандански, за STEM кабинетите, за практиките, за грешките, за увереността — и за това как едно училище може да бъде дом.
– Казвате, че приемате учениците като свои деца. Какво стои зад това?
– Когато говорим за учениците, с които работя, наистина си ги приемам като мои деца. Не знам дали е редно, но моята работа я приемам много лично. Целият ми клас и всички ученици, които са минали през мен, са специални. Това отношение не е само емоция — то е метод. То е основата, върху която се гради доверие.
– Какво им казвате, когато грешат?
– Обяснила съм им, че да грешиш е нещо напълно нормално. Хубавото е, че когато грешим, виждаме какъв е проблемът и го решаваме за следващия път. Това е урок, който надхвърля учебния материал. Това е урок за живота.
– STEM обучението промени ли начина, по който работите с тях?
– Децата са силно демотивирани, а STEM е нов подход, който задържа вниманието им и ги кара сами да изследват. STEM кабинетът предоставя възможности за обучение с нова техника, където децата практически се запознават с много неща, които са учили на теория. Това, което беше непонятно преди няколко години, сега е ежедневие.
– Как се променят учениците, когато започнат да работят по този начин?
– Тези деца придобиват увереност. Не само в 8., 9., 10. и 12. клас — тази увереност им помага за бъдещето. Стават много по-сигурни в себе си и в избора си. Аз виждам промяната всеки ден. Във всяко дете.
– Разкажете за инициативата, в която поправяте електроуреди на възрастни хора.
– В момента правим кампания, в която поправяме електроуреди на възрастни хора — напълно безплатно. Учениците правят чудеса. Рециклират страшно много електроуреди. Те сами ги поправят. И това им дава увереност, че могат. Това е възпитание в отговорност, грижа и полезност.
– Какво дава специалността „Електродомакинска техника“ на тези млади хора?
– Тази специалност им помага за целия живот. Дори да не се реализират по професията, те могат да отворят всеки уред и да видят какво се е случило. Това е практическо знание, което остава.
– Как подхождате към различните ученици?
– Обръщаме индивидуално внимание на всеки ученик и търсим най-доброто в него. Не се съсредоточаваме върху това какво не може, а върху това какво може. Това е философия. Това е подход. Това е разлика.
– Какво е най-ценното, което получавате от тях?
– Учениците ни вярват, слушат ни. По този начин започват да си повишават успеха, да придобиват стимул, да имат цели. Това доверие е най-голямата награда за един учител.
– Ако трябва да обобщите всичко с едно изречение?
– Всичките ми ученици са специални. И аз давам много внимание на всеки един.
***
Интервюто е част от Епизод № 43 на Подкаст „101 теми“ на Sandanski1.com.
