Всяка неделя, рано сутрин, когато градът още се събужда, група мъже се събират на различни точки в Сандански. Без фанфари, без финансиране, без институционална подкрепа. Наричат ги „Чистачите“ – неофициално име, което звучи почти като шега, но зад него стои една от най-смислените граждански инициативи в региона. Ето тяхното място във Facebook – КЛИКНИ ТУК!

Те избират замърсени места, събират боклука, разчистват храсти, оформят терени, засаждат цветя и оставят след себе си пространства, които хората отдавна са отписали. „Колкото по-мръсно е, толкова по-ясно се вижда промяната след това“, казва Александър Данаилов, един от инициаторите.

Началото: един пост, една снимка и едно „стига“

Идеята се ражда спонтанно. Александър, който живее в Лиляново, всеки ден тича по пътя към Балкана и вижда едно и също: кенчета, опаковки, фасове, разложени матраци, битов отпадък. „Абсолютно навсякъде“, казва той. Един ден снима най-фрапиращото място – около старата бозаджийница на десетия километър – и публикува кадрите в социалните мрежи с призив: „Хайде да го изчистим“.

Отзовават се малцина, но достатъчно: Боби, Илиан, кметът на Лиляново Костадин Найденов и още няколко души. За три-четири часа мястото е неузнаваемо.

„Най-фрапиращото, което намерих, беше кутийка от годежен пръстен“, смее се Боби. „Явно някой не е останал очарован.“

Как се работи: дисциплина, майтапи и чисто удоволствие

Групата няма формална структура, няма ръководител, няма бюджет. Има само постоянство. „Не искам да звучи нескромно, но нямам търпение да дойде неделя“, казва Боби. „Докато единият работи, другият му се подиграва. Докато единият се подиграва, третият го бъзика. И работата върви.“

За тях това е форма на релакс. „Някои работим по 12 часа на ден, други сме с малки деца. Но дойде ли неделя – ставаме и тръгваме“, допълва той.

Реакциите на хората: от подозрение до благодарност

Когато непознати видят група мъже да чистят, реакциите са различни. „Първо питат: ‘Кой ви праща? Общината ли? Зелените ли? Полицията ли?’“, разказва Боби. „Казваме им: ‘Будни граждани сме’. И тогава започват да ни хвалят.“

Понякога обаче има и друго – недоверие, подигравки, дори обвинения. „Хората мислят, че сме платени, че някой ни е пратил, че ще строим нещо или че ще вземем сградата“, казва Илиан. „Но когато инициативата стане по-позната, това ще изчезне.“

Има и трогателни моменти. Персоналът на близко заведение им носи вода, кафе и пържени филийки. „Една жена почти ни разцелува от благодарност“, спомня си Боби.

Сблъсъкът с безразличието

Най-трудното не е боклукът. Най-трудното е отношението. „Мърсотията се чисти. Безразличието – трудно“, казва Илиан. „За него трябват поне две поколения.“

Един от най-неприятните случаи е, когато след засаждане на цветя в малка градинка, на следващата сутрин част от тях са изскубани. „Гледах жената как го прави“, разказва Боби. „Попитах я какво прави. Тя каза: ‘За вкъщи ми е’. И продължи.“

Институциите: помощ няма, но и не е цел

Групата не разчита на общината. „До скоро нямаше никаква помощ“, казва Боби. „Всичко си е от нашия джоб – бензин, инструменти, ръкавици.“ Няколко местни бизнеса им помагат с вода и храна.

Въпреки това, Александър е реалист: „В някакъв момент ще трябва да работим заедно с общината. Не за пари, а за разрешения. Може да засегнем нечий интерес, без да искаме.“

Какво следва

„Чистачите“ не са организация, не са НПО, не са проект. Те са група приятели, които правят това, което смятат за правилно. „Колкото повече сме граждани, а не партийни, толкова по-добре“, казва Боби. „Ние го правим от чисти души и чисти сърца.“

И всяка неделя доказват, че промяната не започва с програми, бюджети и стратегии. Започва с няколко души, които казват: „Стига. Ще го направим сами.“