Ивелин Терзийски е общински съветник и председател на Постоянната комисия по образование, наука, култура и вероизповедание към Общински съвет – Сандански. На 35 години, семеен и баща на две деца, той съчетава обществената си работа с активна гражданска позиция и участие в доброволчески инициативи за облагородяване на градската среда.
Паралелно с това развива и собствената си организация, чрез която организира образователни, културни и спортни проекти и събития. Терзийски е сред хората, които вярват, че общността се гради не само чрез институциите, но и чрез личен пример, постоянство и ангажираност към местните каузи.
Г-н Терзийски, какво лично означава за вас 24 май? Къде поставяте този празник сред останалите български празници?
24 май винаги е бил за мен най-обединяващият и най-истински български празник. Той носи особена емоция за всички – и за по-младите, и за по-възрастните. Произхождам от семейство на учители и съм израснал сред тази общност, затова денят е и много личен.
Кой е първият ви спомен от този ден?
Като дете не осъзнавах смисъла му. В първите години в училище го приемах като почивен ден. Истински започнах да го ценя и преживявам, когато се върнах в Сандански след висшето си образование. Тогава започнах да присъствам на манифестациите и да усещам колко специален е този празник.
Каква е стратегическата роля на комисията, която оглавявате?
Комисиите не трябва да бъдат само органи, които разглеждат материали. През нашата комисия минават всички предложения, свързани с образованието, културата и вероизповеданието. Ние даваме становище, което определя дали дадено предложение ще стигне до гласуване в Общинския съвет. Това е реална отговорност.
Кои решения от последните години смятате за най-значими?
На първо място – въвеждането на електронната система за прием в детските градини и училищата. Това улесни родителите и направи процеса по-прозрачен. Второ – възстановяването на стипендиите за даровити деца. Инициативата беше прекъсната, но по мое предложение отново заработи и вече има резултати.
Кое е най-сериозното предизвикателство пред образованието в общината?
Демографската криза. Раждаемостта намалява, съответно намалява и броят на децата в детските градини и училищата. Това ще доведе до по-малко прием в детските градини и училищата, а в бъдеще – и до съкращения на персонал. Което ще бъде жалко, защото имаме прекрасни учители. Именно затова е необходимо добро планиране от страна на училищата, детските градини и институциите, за да се търсят навременни решения.
Какви са приоритетите в образованието и културата през следващите години?
Дигитализацията е ключова. Виждаме как училищата обновяват STEM кабинети и модернизират средата. Друг приоритет е практическата насоченост на образованието – да отговаря на интересите и нуждите на младите хора. Важно е и партньорството между учители и родители. Не можем да очакваме само учителите да възпитават децата.
Като млад предприемач организирате разнообразни събития. Какво трябва да надделее в културния календар на града и общината – повече събития, повече пространства или повече участие?
Необходимо е съчетание от всичко. Трябват пространства, но и устойчиви, ежегодни събития. В момента имаме отделни инициативи, но липсва целогодишен фестивален календар. Примерът на Банско показва как това може да привлече туристи и да развие местната икономика.
Кои културни инициативи от последните години бихте отличили?
Освен традиционния „Пирин Фолк“, бих споменал едно събитие на Фонд „Земеделие“ в парковата зона – с местни производители, детски активности и изпълнители като Графа. То създаде прекрасна атмосфера, макар да беше еднократно.
Какво още липсва в културния живот на Сандански?
Всеки сезон трябва да има свой фестивал – пролетен, летен, есенен. Това би уплътнило календара и би дало възможност на читалищата и местните общности да участват активно.
Как работи общината с училищата и неправителствените организации?
Винаги може по-добре. Общината се отзовава, но инициативата често идва от младите хора или от организациите. Нужно е по-активно взаимодействие. Пример е проектът „Младите говорят“, който показа колко идеи могат да дойдат от самите младежи.
Има ли нови проекти, които предстои да се развият?
Предложихме създаването на награда „Младите, които ни вдъхновяват“ – ден, посветен на учениците с успехи в олимпиади и състезания. На 24 май учителите и културните дейци получават заслужено внимание, но децата остават малко встрани. Те също заслужават признание. Младите трябва да се чувстват оценени и поощрени, за да развиват потенциала си.
Кой учител е оставил най-силен спомен у вас?
Много са. Не искам да пропусна някого. От детската градина до гимназията – госпожа Бенгюзова, моите класни ръководители госпожа Стоилова, госпожа Смилянова, госпожа Москова. Особено влияние имаше и моят футболен треньор г-н Манушев – строг, но справедлив човек, който участва във възпитанието на мен и съотборниците ми, на г-н Сотиров, който водеше клуб по интереси в II ОУ.
С какво бихте искали да ви запомнят като председател на комисията?
С това, че съм бил близо до образованието и културата, че съм уважавал учителите и родителите и че съм помагал, когато съм бил потърсен.
Вашето пожелание към учителите и учениците за 24 май?
Да бъдат здрави, целеустремени и да следват своя път.
