Арх. Росен Пецев (35 г.) е роден в град Сандански. Има 7 години местен опит и 7 години – зад граница. В портфолиото му са разнообразни (по мащаб, типология и локация) проекти. Понастоящем работещ за водеща интернационална архитектурна компания.
Повод за това интервю е великолепното допитване „Ние обичаме САНДАНСКИ“, подготвено от арх. Пецев. Ще намерите въпросите ТУК!!!
ГОРЕЩО препоръчвам да участвате в допитването, то ще бъде от ИЗКЛЮЧИТЕЛНА полза за града и гражданите!!!
– Защо решихте да създадете това онлайн допитване?
Предполагам, че в живота на човек настъпва момент, в който желанието да допринесе за общото благо съвпада с възможността и натрупаният професионален и житейски опит. Вярвам, че за мен този „момент“ започва сега и ще продължи колкото е необходимо. Настоящото онлайн запитване е замислено като първа стъпка от цялостен и целенасочен процес, който има за цел да даде гласност на санданчани и да вплете общественото мнение в поредица от идей за подобряване на градската среда с ясни принципи, структура, приоритети и последователност. Мисля, че е крайно време да кажем НЕ на подхода „на парче“, в който “парчетата“ не са част от нещо ЦЯЛО. Дълбоко съм убеден, че единственият начин за качествена и дългосрочна промяна е създаването на цялостен модел, състоящ се от отделни части, които имат смислова и стилистична свързаност, и биха могли да бъдат реализирани поетапно, без това да намаля стойността им. Части, които надграждат и допълват една друга, и създават синергични връзки и зони на влияние, а също така оставят възможност за бъдещо надграждане и развитие. Крайната цел е създаване на цялостен, независим, интелектуален труд, базиран на общественото мнение, който ще бъде дарен на община Сандански с цел подпомагане дейността на градската администрация.
– Какви са очакванията Ви: от властите, от гражданите?
Животът ме е научил да влагам малко в очаквания и много в целенасочен труд и създаване на обстоятелства, където очакванията да се самореализират. Вярвам, че будните хората с отношение към проблемите на градската среда, ще намерят начин да допринесат по един или друг начин, със или без моята инициатива. Аз лично не деля по никакъв начин хората на „власти“ и „граждани“, защото всички ние сме едно и носим еднаква отговорност за средата, в която живеем – било то с действията или бездействията си.
– Предлаганите от Вас промени са около дългата ос на града. Периферията му е отчайваща. Това общоевропейско „явление“ ли е?
Всяка промяна има своето логично начало. В условия на ограничени ресурси и обща финансова и политическа несигурност е логично да се приоритизират инвестициите в частите на града, които имат стратегическо местоположение, многообразна дейност и способност да повлияват положително прилежащите градски пространства. Линейната структура на града е изключително благоприятна за равномерното разпределение на потенциалните блага, произведени в и около главната пешеходна ос. Естествено, периферията на града трябва да бъде развивана, успоредно с нейния „гръбнак“, поне на ниво достъпна и безопасна среда, и функционираща инфраструктура. Това е и основната разлика между родната и европейската практика.
– Опишете накратко Вашето разбиране за градска среда, която предлага отлично качество на живот…
Аспектите на градската среда, които спомагат за отлично качество на живот, са многобройни и общоизвестни на теория. Започвайки от работеща градска инфраструктура и достъпна / безопасна среда, оползотворяване и развитие на природните ресурси, експониране и “консумиране“ на културно наследство, подпомагане на културните дейности, повсеместно активиране на зоните за спорт, отдих и развлечение… списъкът продължава… Нашата задача обаче е да доловим и развием тези аспекти, които са уместни в нашия социален и физически контекст. Община Сандански разполага с изключителен потенциал и аз лично вярвам, че със сравнително малко усилие на всеки от нас, ситуацията би се подобрила съществено.
– Общините имат и малки населени места. Там какво следва да се направи?
Целта на инициативата „Ние обичаме Сандански“ е да доведе до направата на „модел за действие“ с ясна структура и приоритети. След като това е постигнато, ще бъде относително лесно да адаптираме и приспособим този модел в по-малък мащаб на действие.
– Възможен ли е тласък напред в цивилизоването на селищните ни пространства без проактивно поведение на гражданите?
Твърдо НЕ. Промяната започва отвътре навън. Вярвам, че всеки човек и гражданин носи еднаква отговорност, но също така може да допринесе за промяна. Ето защо намирам делението на “управлявани“ и “управляващи“ за неконструктивно и лишаващо ни от възможността да постигнем качествена и дълготрайна промяна. Бездействието е равносилно, а често – и по-опасно от самото действие.
Промяната не е еднократно действие, а процес – състояние на ума, чувство за отговорност и съпринадлежност към цялото без делба.
Линк към анкетата на арх. Пецев – https://docs.google.com/…/1uW4EV8oBseCt8nctWNrAFmtpCoj…/edit
