Писмо от Виктория, която реши да даде възможност на дъщеричката си, да израства в чист град, с цветни алеи и чист въздух 
Хей, бивши, настоящи и бъдещи граждани на община Сандански!
Дълго време обмислях дали да напиша следващите редове, както и как най-точно да го направя, че да стигне до по-голяма аудитория.
И така, в този слънчев и топъл есенен ден, седейки на една пейка в любимата ми Градинка на Енергото, а.к.а сега позната и като Градинката на Общината, се реших да Ви пиша за няколко безумия, които забелязах, че са се случили в последните години тук.
И така…
Обзе ме една меланхолия по едни преходни времена на икономическа, социална и икономическа нестабилност, които за щастие (аз и хората от моето поколение) свързваме с весели детски игри на подщадката, спонсорирана тогава от известен млечен магнат, когато все още нямаше информационни табели за скъп европроект, по който са изградени детските съоръжения, а пък ние весело се люлеехме на люлките, спускахме по пързалките и се катерехме по катерушките, без родителите ни да мислят доколко те са обезопасени по всички евростандарти.
И да, имахме ожулени колене от пясъка, нямаше гумирана настилка, но пък и съоръженията си бяха здраво изградени, а за да ги ползваме нямаше нужда да пускаме монетки никъде.
Карането на колела между отделните „етажи“ на градинката ни беше любимото състезание, а пък как се гонехме с ръчнонаправените ни прашки и фунийки, целейки се с плодовете на многото храстчета тогаваа…
Пейките бяха чисти, имаше цветя между алеите, а тревата се косеше, поливаше и пръскаше се срещу насекоми редовно.
Ето че си бутам аз сега детската количка на 5-месечната ми дъщеря по тези алеи, този път между фасове, изхвърлена храна за животинките в градинката и бутилки от напитки със съмнително съдържание, гледам си аз изгорялата трева от есенното слънце, и се питам…
- Добре де… как сега да сляза с количката от едното ниво до другото, но без да трябва да нагазя така или иначе изгорялата трева?
- Откъде всъщност да кача количката в градинката, като няма една нормална рампа?
- Супер е, че предпочетох да отглеждам детето си в малък град с чист въздух и много зеленина, но къде са цветните алеи от моето детство?
Знам, че стана малко дълъг пост, но Ви давам пълни авторски права над него, за да коригирате, съкращавате и публикувате, само Ви моля да не променяте цялостното съдържание и замисъл.
От Виктория, която реши да даде възможност на дъщеричката си, да израства в чист град, с цветни алеи и чист въздух ☺️🌷
P. S. Прикачвам малко снимки в материал, събиран в различните периоди, когато си повтарях: „И ще напиша аз един пост, пък каквото ще да става…“