Ключовата реформа се отлага заради забавените инструменти за оценка на образованието
Илияна КириловаВ момента училищата у нас получават средства за издръжка на брой ученици, брой паралелки и според вида институция. Пари според качеството на предлаганото обучение обаче, които биха били и най-големият стимул за по-добра работа, засега няма.
Дългоочаваното финансиране според качеството в родното образование се отлага. Парите за качество, които трябва да получават училищата според оценката от инспекцията им, остава чак за след 3 г. Това предвижда проект за промени в Наредбата за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, предложена от екипа на служебния просветен министър проф. Николай Денков.
Новият училищен закон регламентира, че училищата и детските градини следва да получават средства за развитие, като тук се включват освен средства за подобряване на материалната база, за педагозите, за библиотечно осигуряване и т.н., и „средства за повишаване на качеството на образованието и образователните резултати“. Парите следва да се предоставят на училища, които имат както високи, така и ниски резултати – най-добрите могат да ги ползват за поощряване на учители, по-слабите – за мерки, повишаващи оценките на учениците.
Образователните резултати пък трябва да се определят по методология на МОН. Наредбата за финансирането казва, че просветният министър трябва най-късно до 30 юни 2021 г. да внесе в МС промени в нея, свързани именно с утвърждаване на въпросната методология, по която училищата да получават средства според качеството. От МОН са обсъдили различни варианти, включващи оценка на добавената стойност на детските градини и училищата при обучението на децата и оценката от извършеното инспектиране на институциите от Националния инспекторат по образованието. За измерител на добавената стойност следва да се приемат резултатите по български и по математика от външните оценявания в 4-и и 7-и клас и от матурите за 12-класниците, като се сравняват тестовете на един и същ випуск ученици в две различни времеви точки от тяхното обучение.
„Заради извънредната епидемична обстановка през 2020 г. нямаше национално външно оценяване за учебната 2019/20 г. за учениците в края на 4-и и 7-и клас. Също така, на настоящия етап липсват независима единна оценъчна система, измерваща резултатите на децата в детските градини, както и нормативно регламентирано изискване за оценка на степента на готовност на децата, постъпили в 1-и клас в училищата и утвърдена методика за извършването й“, посочват от МОН. И допълват, че всички тези причини правят невъзможно разработването и прилагането на методология, оценяващи резултатите на отделните училища и градини, „което на практика оставя извън възможността да получават допълнителни средства за повишаване на качеството на образованието и образователните резултати почти половината от институциите“.
Затова оттам предлагат отлагане на тази методология за срок от 3 години. „В този срок следва да бъде разработен и нормативно регламентиран приложим инструментариум за установяване на готовността на децата за постъпване в училище и на тази база ще бъде извършена оценка на образователните резултати на детските градини и началните училища, а също така се очаква да бъде завършен и един пълен цикъл на инспектиране на образователните институциите от Националния инспекторат по образованието„, посочват от министерството.
