Почти всеки вид рак в страните от Източна Европа, диагностицирането на болестта, става съвсем случайно, обикновено при посещение на лекар, свързано с друг здравословен проблем
Д-р Елена Анзова, доктор по медицинска психология, е завършила Медицински университет – София, през 2011 г. Продължава образованието си в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, специалност „Клинична и консултативна психология“ и специализира „Съдебна психология“.
През 2021 г. издава монографията „Оказване на емоционална подкрепа при жени, претърпели рак на гърдата“, преведена по-късно и на руски език. Д-р Анзова е преминала и през редица сертифицирани обучения.
Професионалната й кариера започва в „Болница Лозенец“ – София, където работи като клиничен психолог в Диагностично-консултативния блок. През 2019 г. става клиничен психолог в МБАЛ „Иван Скендеров“ – Гоце Делчев.
Д-р Анзова има участия в семинари и научни конференции. Участва в разработването и стандартизирането на CAB тест – инструмент за клинична оценка, диференциална диагноза и поведенчески скрининг за деца и юноши.
Автор е и на публикации, свързани с изследвания, свързани с личностното функциониране, стрес, депресия, тревожност, оказване на емоционална подкрепа.
***
Какво Ви подтикна да напишете книгата?
Написването и издаването на тази монография изискваше доста труд и последователност, докосване до емоционалното състояние на пациентите претърпели рак на гърдата, до пациентки, които се сблъскваха за втори път с тази коварна диагноза „рак“ и на които им предстоеше поредната операция.
Това е един дълъг и системен процес, които изминах, за да е факт днес книгата ми. Силно вярвам, че тя ще да бъде полезна: както за самите болни, живеещи с тази диагноза, така и в подкрепа на техните семейства.
Поради липса на всякаква българска литература, свързана с рака на гърдата и последиците, които се наблюдават на емоционално-психологическо и на физическо ниво, реших да се посветя на тази тема, на тези болни, за да бъде обърнато необходимото внимание на страдащите.
Както знаем, ракът на гърдата заема първо място сред всички онкологични заболявания в нашата страна и представлява сериозен здравен проблем със значими обществени и социални последици. Един от най-важните проблеми в нашата страна е късното диагностициране, едва след втори стадий на заболяването.
Има ли у нас система (държавна политика) за ранна профилактика на това заболяване?
Тази година на 19 юни се състоя VIII годишна конференция на Българската асоциация по медицинска онкология (БАМО), чиято цел бе да насърчи на създаването на Национален раков план за България.
Почти всеки вид рак в страните от Източна Европа, диагностицирането на болестта, става съвсем случайно, обикновено при посещение на лекар, свързано с друг здравословен проблем. Причина за това е ниската здравна култура, късната диагностика.
Нужно е подобряване на информираността на хората в страната, изпитваме освен това и крещящата нужда от работеща профилактика за онкологичните заболявания. Подобряване качеството на живота на онкоболните пациенти е основната цел на националния антираков план (NCCP).
Каква би била социалната му стойност?
Ранната профилактика, с достъпен скриниг за пациенти с рак на гърдата ще доведе до по-ранно диагностициране на онкологичното заболяване, а оттук – и до възможност за последващо лечение.
Много е важно да се изградят специални центрове за полагане на палиативни, подпомагащи грижи.
Основната цел на тези центроветрябва да бъде постигане на най-доброто възможно качество на живот, както за пациента, така и за неговите близки.
ВАЖНО!!! Монографията ще намерите в раздела за електронни издания. Кликнете върху връзката!
Рецензия
- „Тази монография е написана с надеждата да внесе повече яснота за преживяванията на болните, да покаже аспектите на техния живот след поставянето на диагнозата. Дава насоки как да се облекчи животът им в бъдеще“.
- „Това е един нов поглед към изключително важна и актуална тема – авторът разглежда скритата страна на третирането на болестта, която често остава на заден план в медицинския модел на полагане на грижи. Тук акцентът е върху емоционалните преживявания, съпътстващи узнаването и приемането на болестта, не само от болната, но и от децата и партньора“.
- „Монографията, написана от медицински психолог, е създадена в помощ на медици, социални работници, специалисти по здравни грижи, психолози, както и всички, засегнати по някакъв начин от най-широко разпространеното злокачествено заболяване сред жените“.