Какво се случва с детските бели дробове, когато въздухът в града стане по-чист? Резултатите от продължително изследване в Лондон дават обнадеждаващ отговор: белодробната функция на децата може да се подобри, когато излагането им на замърсен въздух бъде намалено.
Учени са проследявали повече от 3400 деца на възраст между 6 и 9 години в продължение на пет години. Част от тях са живели в Лондон, а останалите – в Лутън, град със сходен профил, но без ограниченията за автомобилите, въведени в Лондон.
По-малко замърсяване, по-добра белодробна функция
Лондон постепенно разширява зоната ULEZ (Ultra Low Emission Zone), в която най-замърсяващите автомобили трябва да плащат дневна такса.
Един от основните замърсители, свързани с автомобилния трафик, е азотният диоксид (NO₂). Изследването показва, че излагането на децата в Лондон на този замърсител е намалявало значително по-бързо в сравнение с децата в Лутън.
Но по-важен е резултатът за самите деца.
В началото на проучването лондонските деца са имали по-слаба белодробна функция. В края на петгодишното наблюдение разликата между двете групи практически изчезва.
Още по-показателен е друг резултат: делът на лондонските деца с клинично нарушена белодробна функция спада от 14% на 9%.
Детските бели дробове могат да наваксат
Това е може би най-важният извод от изследването.
Развитието на белите дробове в детството има значение за здравето през целия живот. Недостатъчната белодробна функция в ранна възраст се свързва с по-висок риск от заболявания като астма и хронична обструктивна белодробна болест по-късно.
Новите данни обаче дават основание да се смята, че част от негативното въздействие на замърсяването може да бъде обратимо, когато децата бъдат изложени на по-чист въздух.
Учените все пак подчертават, че изследването показва силна връзка между намаляването на замърсяването и подобряването на белодробната функция, но не може да докаже, че ULEZ е единствената причина за промяната.
Изводът е прост
Дебатът за ограниченията върху автомобилите обикновено се води около трафика, цената на придвижването и удобството за шофьорите.
Лондонското изследване поставя въпроса от друга гледна точка:
Какъв въздух дишат децата ни днес – и как това ще се отрази на здравето им утре?


