Тази история беше разказана от художника Иван Пръзаров, който неотдавна си отиде от този свят, но остави след себе си безценен културен и човешки архив. Всичко започва преди 1989 година с книга за деца художници от руския град Кировск, разположен отвъд Полярния кръг.

Развълнуван от техните рисунки и суровия живот в далечния Север, Иван Пръзаров изпраща като подарък творби на деца от Сандански. Скоро получава отговор – рисунки от Кировск и началото на едно приятелство, което прераства в десетилетия международен обмен на детско изкуство. През годините той поддържа връзки с училища, художествени школи и творци от близо 40 държави по света, събирайки уникална колекция от живопис, графика, линогравюра и детски рисунки. В това благородно дело му помагат и известните художници Мая Ананиева и Стоян Пенев. 

Най-въздействащият момент в разказа е как децата от далечния Север гледат картичките от Сандански и се чудят дали наистина съществува такъв „слънчев град“, изпълнен с цветя, светлина и красота. Историята на Иван Пръзаров ни напомня, че изкуството не познава граници, а понякога едно малко добро дело е способно да свърже хора и светове за десетилетия напред.

Светла памет на Иван Пръзаров – художник, педагог, събирач на красота и посланик на приятелството чрез изкуството.

„Кореспондирам с 40 държави по света“

За международния обмен на детско изкуство и началото на една впечатляваща колекция

– Как при вас пристигат рисунки, картини и стихотворения от чужбина?

– Имам двама много ценни сътрудници. Едната е Майя Ананиева от Плевен. Тя е почетен гражданин на града и е изключително уважаван художник. Канят я като жури на международни художествени прояви в различни държави. Например в Италия културни организации събират групи деца и под нейно ръководство те работят цял месец, след което организират изложби в различни градове. Мая работи и в Япония, Северна Македония и други страни.

– А кой е другият ви сътрудник?

– Това е Стоян Пенев от Велики Преслав. Той също е известен със своите международни участия и изложби. Изпраща свои колекции в различни държави и получава творби в замяна. Освен това ми съдейства за получаването на рисунки и стихове от различни краища на света.

– Благодарение на тези контакти ли сте събрали колекцията, която показахте?

– Да. Благодарение на тези двама души вече повече от двадесет години получавам живопис, графика, линогравюри и други произведения от различни държави. Това са част от творбите, които снимахме наскоро и които възнамеряваме да включим във второто издание на книгата „Слънчева палитра“.

– Продължава ли този обмен и днес?

– Разбира се. Само през миналата година изпратих няколко колекции в Турция, Румъния, Унгария и Черна гора. В замяна получих много хубави произведения, част от които снимахме преди дни. Това е процес, който продължава вече десетилетия.

– Как започна всичко?

– Един ден някой ме попита: „Не ти ли е скучно цял живот да си учител и да работиш с деца?“ Отговорих му, че никога не ми е скучно. Освен работата в училище аз кореспондирам с хора от около 40 държави по света – чрез училища по изкуствата, художествени школи и колеги художници. Благодарение на това животът ми е изпълнен с красиви преживявания.

– От колко време събирате тези творби?

– Още от времето преди 1989 година.

– Помните ли какъв беше първият повод да започнете международна кореспонденция?

– Да. Всичко започна с една книга, която получих от Руския културен център в София. Книгата разказваше за журналист, изпратен в град Кировск на Колския полуостров, далеч зад Полярния кръг.

– Какво ви впечатли в тази история?

– В този суров край, където зимата продължава с месеци, журналистът попада на художествена галерия и детска изложба. Среща се с учители и деца, разговаря с тях и написва прекрасна книга. В библиотеката си още пазя това издание и възнамерявам да го открия, за да установя автора и годината на издаване.

– Какъв отпечатък остави книгата у вас?

– Бях силно развълнуван от репродукциите на детските рисунки. Представях си как тези деца живеят сред снегове и бурни ветрове. Разказваше се как понякога се придвижват по въжета, за да стигнат безопасно до училище. Тези истории много ме трогнаха.

– И тогава решавате да изпратите свои творби?

– Да. Подготвих колекция от рисунки на децата от нашия „Слънчев град“ и я изпратих като подарък на децата от Кировск.

– Това ли е началото на международния обмен?

– Точно така. След известно време получих в отговор колекция от техни рисунки. Заедно с творбите им изпращах и пощенски картички от нашия град – красиви места, цветя от парка, гледки от Сандански.

– Как реагираха те?

– Направили специален стенд с картичките. Чудели се къде се намира този слънчев град и дали наистина е толкова красив, колкото изглежда на снимките.

– Това ли е началото на вашата събираческа дейност?

– Да. Всичко започна от една книга и от желанието да зарадвам деца, които живеят на хиляди километри от нас. Оттам тръгнаха кореспонденцията, приятелствата и международните контакти с хора от Турция, Германия и още много държави.

– И всичко това започва още преди 1989 година?

– Да, още преди 1989 година.

– Благодаря ви за този разказ.

– И аз благодаря. А когато открия книгата и подробностите за автора, можем да продължим разговора.