Транспортният бранш, за който няма ограничения заради Ковид, пострадал, защото хората не ходели на работа, а децата – на училище
Автобусните провазвачи отново се канят да извадят колите си на протест, както направиха преди година, недоволни от ветото на президента върху промените в Наказателния кодекс, които трябваше да инкриминират нелегалните превози на пътници.
Бунтът срещу лежерните ковид мерки се разширява, като към него се включват всякакви браншове с разнообразни оплаквания, някои от които комични. Сред новите участници примерно се оказаха таксиметровите шофьори, които щели да пострадат от затварянето на нощните заведения. При предишния локдаун оборотите паднаха със 70%, оплакаха се те.
Без работа оставали също танцьори, музиканти, певци. „Васил Найденов къде другаде ще го чуете, освен в нощно заведение? Фризьори и гримьори също остават без работа. Кой си прави прическа, за да седне пред телевизора по халат?“, попитаха собственици на нощни заведения.
„Разбираме, че има здравен проблем, че има хора в болница и умират, но този проблем няма да се реши, като се затворят отново заведенията. Средната възраст на починалите е 72 години, те не ходят на нощен бар“, казаха от Сдружението на заведенията.
„Утре, 8 септември, пред Народното събрание, когато ще се проведе шествието на ресторантьорите, ще извадим автобуси“, обяви Магдалена Милтенова от Конфедерацията на автобусните превозвачи. На 28 септември пък е планиран общонационален протест с блокиране на пътища и магистрали в цялата страна.
„Ще участваме в протестите, защото автобусният бранш е един от най-засегнатите от ограничителните мерки срещу пандемията. Докато умните се наумуват, лудите се налудуват, а в парламента се разиграва детското шоу „Кой е по-по-най“, транспортните фирми умират“, заяви Милтенова на пресконференция. Тя обясни, че браншът се намира в абсурдна ситуация – на практика не са сред затворените заради ковид-вълните бизнеси, заради което не могат да получават компенсации. „В същото време министърът на здравеопазването призова 50% от администрацията да работи онлайн и това ще намали пътуващите в обществения транспорт. Никой не каза обаче как ще бъдем компенсирани за това“, посочи Милтенова.
Автобусните фирми са пред фалит, защото приходите им силно са намалели, „след като хората не ходят на работа, а децата – на училище“.
„Автобусите обаче се движат и всички разходи са на нашия гръб при това в условията на покачваща се инфлация“, каза Милтенова и посочи, че само за няколко месеца цената на дизела е скочила от 1.15 на 2 лева.
Превозвачите недоволстват, че няма специално определени за техния бранш средства в актуализацията на бюджета за тази година. И смятат, че заделените 430 млн. лв. са крайно недостатъчни за подкрепа на цялата икономика.
Транспортният бранш настоява да се върне старата мярка за запазване на заетостта „80/20“ за фирмите с над 20% спад в оборотите.
„Не желаем кредити. Едно предприятие тегли кредити, когато се развива, а ние трябва да оцеляваме“, заявиха превозвачите. Според тях новият дизайн на мярката „60/40“, който отпуска финансиране при 40% спад на оборотите, е подигравка с фирмите от туризма и транспорта, защото се гледат оборотите през летните месеци, а не средно за годината. Те се оплакаха, че отпуснатите миналата година 30 млн. лв. безвъзмездна помощ за автобусните превозвачи стигнали колкото за покриване на разходите за един месец.
„Даваме 20 дни на управляващите да осмислят, това, което ще се случи на 28 септември“, заяви Христо Радков от Българското обединение на шофьорите. На този ден ще бъдат преустановени всички превози в страната. Но преди това на 10 септември е възможно да спре градският транспорт в Пловдив, както и междуселищните линии в общината заради липсата на средства.
В протеста на ресторантьорите се включват дори и асоциацията на международните товарни превози. Те са недоволни, че месеци наред държавата не може да реши проблема с километричните опашки на границите с Турция, Гърция и Румъния. „Нито един от поетите ангажименти за облекчаване на ситуацията за чакащите шофьори не е изпълнен“, заяви Димитър Димитров. Превозвачите поставиха за спешно решение и други стари проблеми като например недостигът на шофьори и искането на облекчени условия за наемане на кадри от страни извън ЕС.
