Колко далеч сме от момента, в който изкуственият интелект няма просто да ни помага, а ще започне да ни изпреварва във всичко, което днес наричаме „човешка интелигентност“? Според експерта по AI Петър Петров сме по-близо, отколкото ни се иска да признаем.
В новия епизод на видеокаста „Уменията на 21-ви век“ на Лидл България разговорът влиза в зоната, в която обикновено не знаем какво да кажем – бъдещето, радикалните промени, екзистенциалните рискове и света, в който AI вече не е просто инструмент, а нов участник в обществото. Гледайте втора част от серията за изкуствения интелект, в която изявеният експерт споделя прогнози за бъдещето на ИИ и новини „от кухнята” на най-новите световни разработки.
Краят на предвидимото бъдеще
Колко напред в бъдещето можем да погледнем? Според водещи AI изследователи около 2030–2035 г. стигаме до „крайна точка“, след която бъдещето става практически непредвидимо, казва Петров. Причината е, че изкуственият интелект вече не просто се учи, а започва да се самоусъвършенства. „AI вече върши голяма част от работата по собственото си развитие“, споделя експертът. „Той има достъп до повече информация, отколкото който и да е човек, и може да бъде специалист по почти всичко.“
В епизода се разказва за реален тест, наречен Последният изпит на човечеството (Humanity’s Last Exam), съставен от най-трудните въпроси по физика, химия, лингвистика и други науки. За изготвянето му са били събрани водещите умове във всяка от тези области и се предполага, че никое човешко същество не може да го реши. Човекът, дори специалист в своята наука, успява да постигне средно на 5-9%. AI моделът Grok достига до 50% верни отговори. „Съберете най-умните хора в една стая и ще получите нещо подобно на това, което имаме в AI днес“, обобщава Петров.
AGI: когато една машина стане умна колкото нас
Общият изкуствен интелект (Artificial General Intelligence) – AI, който може да разсъждава, учи и пренася знания като човек, вече не е далечна хипотеза. Според Петров до 1 година AI ще надмине човека в икономически смислена работа, а до 3 години ще може да започне сам да се обучава и обобщава знания.
Но истинският шок не е в „нивото“, а в скоростта. Ако имаме AI със същото ниво на интелигентност като човека, но който работи един милиард пъти по-бързо, е изчислено, че за една секунда той ще извърши 32 години когнитивен труд.
Представете си сега един милион AI работници, които действат едновременно. Всъщност това вече се случва. Компаниите могат да пуснат не един, а милион AI агенти, които работят нон-стоп: без нужда от сън, почивка, емоции, заплата и… закони. „Един такъв AGI е около 900 пъти по-ефективен от човек на пълен работен ден”. Въпросите обаче кой ги контролира, кой носи отговорност и кой знае какво „работят“ тези AI агенти, остават без ясен отговор, а нуждата от регулация и AI етика – все по-належаща.
Роботи, които се учат за секунди
Петров дава изключително нагледен пример как днес роботите не се обучават „на живо“, както човек, а в ускорени симулации. Вземете домашен робот, който не знае как се бели краставица. В момента, в който му кажете „обели ми краставица”, той сам си пуска симулация – процес, в който виртуално повтаря действието хиляди пъти, докато се научи. После това знание се копира върху физическия робот и той вече може да свърши задачата, която сте му дали. Симулацията върви хиляди пъти по-бързо от реалността, така че докато роботът стигне до хладилника (30–60 секунди), той вече е „обелил“ хиляди краставици. Това важи за всякакви умения – от готвене и почистване до военни действия. И променя фундаментално разбирането ни за обучение, опит и време.
Петров дава и друг пример – за системи от изкуствен интелект, който управлява няколко робота едновременно. Той посочва експеримент, в който два домашни робота разтребват заедно, като си подават предмети, координират се и работят в екип. По думите му, „този интелект не е нито в единия, нито в другия робот. Той е отделен. Един мозък – много тела.“ Това създава нещо, което никога не е съществувало досега – единно съзнание с множество физически форми. Всяко тяло има камери, сензори, микрофони, датчици и всички данни се събират в една обща система.
Жив организъм ли е изкуственият интелект?
Петров стига още по-далеч – ако приложим дефиницията за „живо същество“ от биологията, според него AI вече я покрива: той има структура, използва енергия, реагира на стимули, развива се, възпроизвежда се и подлежи на своя край – в случая, да бъде „изключен“. „Не е биологичен вид, но гледайки нашите дефиниции за живот, AI ги покрива всичките; просто не е направен от клетки“, обяснява Петров. Когато започнем да мислим за него не като за софтуер, а като за нова форма на същество, прогнозите за бъдещето стават много по-реалистични … и уви, много по-тревожни.
Какво остава за човека
Неминуемо в разговора изниква въпросът за бъдещето на професиите. В свят, в който професиите ще се разпадат, появяват и изчезват за месеци, Петров предлага да сменим фокуса: вместо да говорим за професии, да говорим за качества, нужни за в бъдеще. Той посочва няколко умения, които ще са ценни независимо от технологиите: адаптивност, любопитство, умение да учиш нови неща, смисъл и мотивация, знание и управление на взаимоотношенията – както с хората, така и с AI. Засяга още и въпросите за AI и образованието, децата, регулациите и още интересни аспекти на темата. Ако искаш да чуеш целия разговор с примерите, прогнозите и логиката зад тях, гледай пълния епизод на „Уменията на 21-ви век“ в YouTube канала на Лидл България.
